Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ДВАЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато свършили с яденето, Аля ад-Дин се сбогувал със султана, яхнал коня си и се отправил към своя дворец, за да се приготви за срещата с булката си. Отпред се били строили да я чакат робини, слуги и неволници безброй. Когато мюедзинът отправил призив за вечерна молитва, султанът се разпоредил и всички везири, емири, държавни сановници и знатни мъже, воини и роби възседнали конете и излезли на разходка. Аля ад-Дин също излязъл със своите роби на коне и на мегдана се срещнали със султана. Неговата невеста гледала от прозореца на бащиния си дворец и като го зърнала, го харесала и обикнала с голяма любов. После разходката свършила, султанът и Аля ад-Дин се прибрали, всеки в двореца си. Вечерта везирите и първите мъже на държавата взели Аля ад-Дин, завели го в хамама, той се изкъпал и се върнал в двореца си с пищната си свита. Четирима везири вървели отпред с извадени мечове. После те се върнали, взели Бадр Будур със себе си и тръгнали с факли, свещи и лампи. В двореца на Аля ад-Дин отвели царкинята в покоите й, а майката на момъка останала с нея. Седем пъти му показали царкинята, всеки път в различни дрехи, а тя разглеждала двореца, в който се намирала, и се чудела на златните лампи, украсени с изумруди и якути, на стените от мрамор, аметисти и други скъпоценности. После поставили масата за брачната трапеза, всички седнали и започнали да ядат, да пият и да се веселят. Пред тях стояли осемдесет неволници, всяка държала в ръце някакъв музикален инструмент и свирела с него. Чаши и бокали се въртели между всички. Такава нощ била, каквато не познавал дори навремето си Зу-л-Карнейн. Когато всеки се прибрал в дома си, Аля ад-Дин отишъл при жена си Бадр Будур, отнел й моминството и те цяла нощ се наслаждавали на любовта си. На сутринта той яхнал коня и тръгнал заобиколен от робите си към двореца на султана.
— Царю на времената! — казал той. — Няма ли да благоволиш да ми дойдеш на гости и да обядваш с дъщеря си Бадр Будур? Пък вземи със себе си своите везири, емири и царски сановници!
Яхнали всички конете и тръгнали към двореца на Аля ад-Дин. Когато влязъл вътре, султанът загубил ума и дума от такъв разкош и великолепие и казал на везира си:
— Везире, виждал ли си, чувал ли си през живота си и през везирството си за нещо подобно?
— О, цар на времената! — отговорил везирът. — Не мога да повярвам, че това е дело на хора! Не, това е работа на магьосници!
— Известна ми е твоята завист! — казал царят. — Знам аз защо постоянно клеветиш Аля ад-Дин!
Аля ад-Дин повел султана на горния кат в покоите на жена си Бадр Будур. Там султанът видял стая, чиито решетки били изработени изцяло от изумруд. Загубил ума и дума, но забелязал, че една от решетките била останала недовършена — а Аля ад-Дин нарочно я бил оставил така. Като видял, че на тази решетка нещо не й достига, той възкликнал:
— Жалко! Тази решетка е останала недовършена! Сигурно Аля ад-Дин е бързал да построи двореца и не успял да я завърши!
Аля ад-Дин влязъл при жена си да й съобщи за пристигането на баща й, а когато се върнал, султанът го запитал:
— Аля ад-Дин, ти защо не си завършил тази решетка?
— О, цар на времената! — отговорил Аля ад-Дин. — Аз я оставих нарочно така, за да може твое величество да ми окаже чест и да нареди да я завършат, за да остане тук един спомен от тебе!
— Не е трудна работа! — възкликнал царят и наредил начаса да му доведат търговците със скъпоценни камъни и златарите. Наредил той да се вземат от хазната всички нужни скъпоценности и метали и веднага да завършат решетката.
А Бадр Будур излязла от покоите си, радостна пристъпила към баща си, целунала му ръка, а той я прегърнал, целунал я също и я поздравил. Било вече време за обяд. Разпънали трапези и всички яли, пили и се веселили…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ДВАЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…