Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— О, цар на времената, нима ще дадеш дъщеря си на някакъв беден чуждоземец, когото дори не познаваш? — казал везирът, който бил обхванат от завист, защото си спомнил какво било станало с неговия син.
— А какво да измисля, за да го махна от главите ни? Все пак аз обещах!
— Султане! Много леко ще се избавиш от него! Изпрати му вест и му поискай четирийсет златни подноса с такива ценни камъни, каквито ти изпрати предишния път, и още четирийсет роби и четирийсет неволници, които да ги донесат!
— Ето това е правилна мисъл! — възкликнал султанът и се обърнал към майката: — Кажи на сина си, че аз държа на онова, което съм обещал, но искам като откуп за дъщеря си четирийсет златни подноса с камъни като миналия път, ама да ми ги донесат четирийсет мамелюци и четирийсет неволници! Щом пристигнат, синът ти ще ми стане зет!
Излязла майката на Аля ад-Дин, като клатела глава и мърморела:
— Откъде ще намери нещастният ми син онова, което султанът иска? Да речем, че успее да отиде до съкровищницата и да донесе подносите със скъпоценните камъни, но откъде ще вземе робите и неволниците? — влязла при сина си, разказала му всичко и рекла: — Чедо, не мисли повече за Бадр Будур, изхвърли я от главата си! Всичко това, синко, става заради везира!
Засмял се Аля ад-Дин и рекъл:
— Иди и донеси нещо да похапнем за обяд, а после ще видим как ще изпълня желанието на султана!
Майката излязла на пазара да купи каквото й трябвало, а Аля ад-Дин се скрил в стаята си, потъркал лампата и робът джин се появил пред него начаса.
— Искам — рекъл Аля ад-Дин — да ми донесеш четирийсет златни подноса, пълни с най-хубавите скъпоценни камъни, които са в съкровищницата, и още да ми доведеш четирийсет роби и четирийсет робини, облечени в най-пищни дрехи — нека това са най-красивите неволници, каквито може да има на света!
Изчезнал робът за миг и се върнал, оставил всичко, което поръчал Аля ад-Дин, и изчезнал. Точно тогава майката се върнала от пазара и влязла у дома. Като видяла робите и неволниците, носещи златните подноси, пълни със скъпоценни камъни, тя загубила ума и дума. А Аля ад-Дин й рекъл:
— Майко, не снемай покривалото от лицето си, ами иди и улови султана, преди да е влязъл в харема си, и му дай онова, което е поискал от мене!
Майката повела робите и неволниците. Всяка неволница носела по поднос. Като стигнала до двореца, тя влязла при султана, поклонила му се, а неволниците поставили пред него подносите. Султанът изгубил ума и дума — особено от хубостта и прелестта на неволниците. Блясъкът на камъните го заслепил, той загубил зрение, стоял объркан и опулен, онемял. После наредил неволниците с подносите да бъдат отведени при дъщеря му, а сам се обърнал към везира с въпрос:
— Е, везире, какво ще кажеш за човека, който се оказа способен да свърши нещо, което не могат всички царе по земята? За бога, дори за моята дъщеря този откуп е прекалено голям!
А везирът, който бил смазан от завист, успял само да измърмори:
— Владетелю! Всички съкровища на света са малко за твоята дъщеря, а ти приемаш такъв дар като нещо голямо и значително!
Разбрал султанът, че везирът е обхванат от завист, оставил го и рекъл на майката на Аля ад-Дин:
— Предай на сина си, че съм приел откупа за моята дъщеря! Тя става негова жена, а той — мой зет! Кажи му да дойде да се запознаем, ще бъде посрещнат с пълно уважение и почести! Ако пожелае, още довечера ще го въведа при дъщеря си!
Майката на Аля ад-Дин целунала земята и излязла, сякаш й поникнали криле. Султанът разпуснал дивана, отишъл при дъщеря си Бадр Будур и запитал:
— Е, дъще, как ти се струва дарът на новия ти годеник?
— За бога, татко, тези камъни могат да подлудят човек! — отговорила тя.
— Мисля, дъще — казал султанът, — че този твой годеник е хиляди пъти по-добър от везирския син, и ти скоро ще му се насладиш!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че майката на Аля ад-Дин се върнала вкъщи и рекла на сина си:
— Радвай се, синко! Султанът прие откупа и ми каза, че сватбата може да стане още довечера. Нареди да отидеш, за да се запознаеш с него!
Аля ад-Дин благодарил на майка си, влязъл в стаята си, потъркал лампата, джинът застанал в същия миг пред него и той му наредил: