Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че по това време майсторите, златарите и търговците на скъпоценности започнали работа, за да завършат решетката. Станал султанът да види работата им и видял, че тя много се различава от предишната и че майсторите не са в състояние да я свършат. Търговците на скъпоценности му съобщили, че всички камъни в хазната му няма да стигнат. Султанът наредил да се отвори втората, по-голямата хазна, да вземат от нея всичко, което им е нужно, а ако и това не стигне, да вземат от камъните, които му бил дал Аля ад-Дин — но и те не стигнали дори за малка част от незавършената решетка. Султанът наредил на везирите си всеки, който има скъпоценни камъни, да ги даде на майсторите, като той щял да им плати колкото струват. Везирите донесли всички камъни, които имали, докато у тях нищо не останало, и пак и половината работа не била завършена. Отишъл и Аля ад-Дин да види работата на майсторите и видял, че не са завършили и половината от незавършената решетка. Тогава им наредил да разглобят всичко, което били направили, и да върнат камъните на собствениците им и всичко, взето от султанските хазни. Майсторите разглобили решетката и върнали камъните на собствениците им. Когато върнали камъните и на султана, той се зачудил и отишъл при Аля ад-Дин. А той още преди пристигането му потъркал лампата и наредил на роба й:
— Искам начаса да поправиш недостатъка в решетката, която преди ти бях наредил да остане незавършена! — казал Аля ад-Дин.
Ето че султанът се появил и попитал:
— Защо, синко, нареди на златарите да разглобят, което са направили, и не им разреши да завършат решетката?
— О, царю на времената! — отговорил Аля ад-Дин. — Тя щеше да остане недовършена, защото майсторите нямаха повече скъпоценни камъни! Те взеха всичко, което бе в хазните ти и в хазните на сановниците ти, а не завършиха дори половината от цялата работа! Тогава им наредих да върнат обратно камъните в хазната и сам попълних недостатъците в решетката!
— Отишъл султанът, погледнал и видял, че решетката е завършена със забележителен майсторлък, без никакъв недостатък. Учудил се той и възкликнал:
— Кой може да се сравнява с тебе, синко! Ти направи нещо, което и велики царе нямат сили да направят!
Всеки ден Аля ад-Дин излизал със свитата си, пресичал града, като обсипвал хората със злато, отивал в султанската джамия и там произнасял обедната си молитва. Всички поданици го обикнали, по всички страни плъзнала великата му слава, той ходел на лов и излизал с конниците на мегдана. Жена му Бадр Будур от ден на ден го заобиквала все повече. Той имал последна дума в държавата, съдел справедливо, дарявал, награждавал и разума на хората пленявал.
… А магрибинецът, докато се връщал в родината, ругаел яростно Аля ад-Дин и си казвал: „Щом този проклетник умря под земята и лампата е още там, значи имам още надежда да я взема!“ Решил той да погадае върху пясък и да види дали лампата е още в съкровищницата и дали Аля ад-Дин е издъхнал! Три пъти гледал на пясък и не видял Аля ад-Дин да е умрял, не видял и лампата да е в съкровищницата. Разбрал, че Аля ад-Дин се е измъкнал. Още веднъж разсипал пясък, погадал за Аля ад-Дин и видял, че той притежава лампата, че е станал най-великият човек на царството и се е оженил за султанската дъщеря. Магът едва не умрял от мъка и си рекъл: „Толкова трудности и мъки минах, за да открия лампата, но не я получих, а този проклетник, бедняшки син, я получи без труд и умора! Ще направя нещо, за да го погубя!“
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ДВАЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че магът потеглил за страната Китай. Стигнал до столицата, сиреч до града, където живеел и Аля ад-Дин. Наел си стая в един хан, починал си от умората, после тръгнал по улиците и чул, че всички все за Аля ад-Дин говорят, за неговата доброта и щедрост, за красотата на неговия дворец, истинско чудо на света. Обърнал се към един, който говорел така, и го запитал:
— Кой е този човек, когото така възхваляваш?
— Вижда се, че си от далечна страна, щом не си чувал за Аля ад-Дин и прословутия му дворец — едно от чудесата на света, Аллах да му дари щастие в него! — отговорил човекът.
— Не, не съм чувал! — казал мароканецът. — Чужденец съм, от далечни земи идвам! Искам да ми покажеш двореца му!
Човекът го довел до двореца. Магът разбрал, че всичко това е работа на джина от лампата. Едва не пукнал от завист и си казал: „Ах, аз ще изкопая гроб на този проклетник и ще го бутна в него! Синът на един шивач просяк, който даже нямаше с какво да вечеря две вечери подред, да награби всичко това! Ще накарам майка му отново да преде памук!“ Върнал се в хана изгубил ума и дума от мъка и завист, отново погадал върху пясък в стаята си и открил, че лампата е в двореца, а не у Аля ад-Дин.