Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Че тя работата не била толкова трудна! — възкликнал той на глас. — Трябва да накарам този проклетник да се поболее!
Станал, отишъл при медникаря, помолил го да му направи няколко нови лампи и му казал:
— Вземи колкото струват, че и отгоре! — медникарят изпълнил начаса молбата му. Взел магрибинецът лампите, платил на медникаря, подредил ги в кошница и тръгнал из града, като викал: — Ехей, кой иска да смени стари лампи за нови?
Всеки, който го чувал, си мислел, че този ще да е луд. А той викал така, докато не се намерил под прозорците на Аля ад-Дин. Там той викнал по същия начин, а хлапетата тичали след него и викали:
— Откачен! Откачен!
Аллах предопределил именно по това време царкинята Будур да се намира на прозореца. Чула тя виковете на магрибинеца и се засмяла на предложението му:
— Аллах да го погуби! Каква ли печалба има от това?
А Аля ад-Дин бил забравил лампата в двореца и не я бил заключил както обикновено в стаята си. Една от неволниците я забелязала и рекла на Бадр Будур:
— Господарке, в стаята на господаря има една стара лампа! Хайде да я сменим с нова — да видим дали той говори истината!
— Иди и го доведи! — разпоредила се госпожа Будур. — И дай на този луд старата ни лампа за нова!
Госпожа Будур не знаела нищо за тайната на тази лампа. Неволницата отишла в стаята на Аля ад-Дин, донесла лампата, дала я на евнуха, той слязъл долу, сменил я с нова и се качила при господарката си, която още се смеела над глупостта на магрибинеца.
А магът, щом видял лампата, не повярвал на очите си и захвърлил всичките си лампи, затичал се без посока като буря. Стигнал едно усамотено място. Вече се мръквало, той измъкнал лампата, потъркал я, робът се явил пред него и казал:
— Искай каквото щеш!
— Искам — започнал магът — да пренесеш двореца на Аля ад-Дин с всичко в него, а и мене самия в моя град!
На другата сутрин султанът се събудил, отворил прозореца, погледнал навън и видял пред двореца си празна поляна — нямало го там двореца на Аля ад-Дин. Усетил, че нещо не е наред, разтъркал си очите, загледал се пак, но в края на краищата се убедил, че палатът наистина е изчезнал! Объркал се, плеснал с ръце, заоплаквал дъщеря си, изпратил начаса да викнат везира и му креснал:
— Казвай къде е дворецът на Аля ад-Дин! — везирът се вкаменил, а султанът продължил: — Какво ми се чудиш! Ела и виж през прозореца!
Отишъл везирът, погледнал и не видял ни дворец, ни дявол! Изплашил се и коленичил пред султана:
— Аз и преди ти казвах, о, цар на времената, че всичко това е работа на магьосници, но ти не ми вярваше!
Усилил се гневът на царя и той викнал:
— А къде е Аля ад-Дин?
— Той е на лов! — отговорил везирът.
Султанът наредил на един от везирите си да тръгне с цялата си войска и да му доведе Аля ад-Дин окован и вързан. Емирът с войската си отишъл при него и му рекъл:
— Господарю, не се сърди, но такава е повелята на султана! Трябва да те отведа при него окован и вързан!
Слязъл Аля ад-Дин от коня си и казал:
— Прави това, което ти е наредил султанът!
Оковали го, завързали ръцете му и го довели в града. Поданиците видели на какъв е хал, разбрали, че султанът иска да му отсече главата, и им станало мъчно. Скокнали те като един, грабнали оръжие и тръгнали да видят какво иска султанът от него. А султанът, като научил за станалото, наредил на палача си да му отсече главата. Жителите на града се развълнували, затворили вратите на двореца, някои се закатерили по стените на крепостта, други започнали да трошат врати и да чупят прозорци, за да влязат и разубедят султана. Влязъл везирът при него, съобщил му какво става, и рекъл:
— Царю на времената, май че идва краят на твоето време! По-добре му прости, да не би поданиците да се нахвърлят срещу нас и да ни погубят заради него!
Пратил султанът да кажат на народа, че бил простил, наредил на палача да снеме вдигнатия меч и да му доведат Аля ад-Дин. Той дошъл, целунал земята пред него и запитал:
— Царю на времената, мисля, че ще ми съобщиш с какъв грях съм заслужил смъртта си!