Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Искам да се покажеш пред този проклетник дружелюбна и приветлива. Засмей се и му кажи: „Ела тая нощ да вечеряме! Докога ще тъгувам сама?“ Кажи му, че искаш да си пийнеш с него! Давай му чаша след чаша, а когато изпие няколко чаши, пусни в последната това омайно биле, упой го и ме извикай!
Аля ад-Дин излязъл, а Бадр Будур извикала слугинята си, преоблякла се, украсила се, напръскала се с благовония. Магрибинецът влязъл внезапно, зарадвал й се, развеселил се, особено когато го посрещнала с весело и радостно лице. Хванала го тя за ръка, сложила го до себе си и рекла:
— Скъпи, ако искаш, ела довечера да вечеряме заедно! Докога ще тъгуваме? Изгубих надежда отново да видя Аля ад-Дин и баща си и искам ти да ми ги замениш! Никого другиго си нямам вече освен тебе! Ще ми се да донесеш и малко винце! Нека то бъде вкусно, прекрасно вино, от твоята родина! И аз имам тук вина, но ми се ще да изпробвам вашите!
Магрибинецът усетил знаците на любовта у нея, много се зарадвал и възкликнал:
— Хубавице, ще купя каквото поискаш!
А госпожа Будур, за да го измами още повече, се възпротивила:
— Че защо ще ходиш сам? Прати някой от робите си!
— Кълна се в очите ти! — възкликнал магрибинецът. — Никой освен мен не може да избере вино, достойно за тебе!
Той купил прекрасно вино, което и мечка може да събори, и се върнал при нея. Неволниците подредили трапезата и сложили вечерята. Двамата започнали да ядат и пият, неволниците им наливали, те пили дотогава, докато виното не завъртяло главата на магрибинеца. Тогава царкинята му рекла:
— Скъпи мой, в нашата страна има обичай! В края на вечерята любимата налива чаша вино на любимия си и тя е последна!
Тя напълнила чашата, пуснала в нея билето и му я подала. Магрибинецът с огромна радост я изпил до дъно, а после се заклатил и паднал с лице към земята като убит. Неволницата бързо викнала Аля ад-Дин и му отворила вратата. Той видял, че мароканецът лежи като мъртъв. Измъкнал меча и му отсякъл главата, после се обърнал към госпожа Будур:
— Излез от тук заедно с неволниците и ме остави сам!
Когато те излезли и затворили вратата след себе си, Аля ад-Дин измъкнал лампата от пазвата на магрибинеца и я потъркал…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че духът от лампата се появил пред Аля ад-Дин и му казал:
— Искай каквото щеш!
— Искам да върнеш този дворец, където си беше! — разпоредил се той.
Маридът само за минута върнал двореца на старото му място. Те седнали на трапезата, яли, пили и се веселили, докато не дошло време за спане. Тогава двамата легнали в постелята, дълго се любили и заспали призори.
А султанът през цялото време плачел от мъка по дъщеря си, защото тя му била едничка, всяка сутрин гледал през прозорците и си мислел: „Ами ако?… Може би!…“ И през онова утро той станал както обикновено, погледнал навън и видял пред себе си сграда. Помислил, че погледът му се е замъглил, затъркал очите си, все гледал ли, гледал, докато се убедил, че това е дворецът на Аля ад-Дин. Яхнал коня си и се втурнал нататък. А Аля ад-Дин излязъл, посрещнал султана и го въвел при дъщеря му. Тя посрещнала баща си. Прегърнал я султанът, разплакал се, заплакала и тя, после те седнали, тя му разказала всичко, което й се било случило, и накрая рекла:
— Кълна се в живота ти, татко, че душата ми се върна едва вчера, когато зърнах възлюбления си Аля ад-Дин. Когато мъжът ми погуби магрибинеца, той каза да излезем — и аз не знам как върна двореца на старото му място!
— О, цар на времената! — рекъл Аля ад-Дин. — Аз нищо не направих, а само пъхнах ръка в пазухата на този мароканец, измъкнах от там лампата и наредих на нейния роб да ни върне в нашата страна! Ела и го виж убит в съседната стая!
Надигнал се царят, влязъл в другата стая, видял там проклетия маг и се разпоредил да се разсече тялото му на части и да бъде изгорено. После прегърнал Аля ад-Дин и рекъл:
— Прости ми, чедо, за това, което направих с тебе! Ама нали Будур ми е единствена дъщеря!
— Ти не направи срещу мене нищо, царю честити! — казал Аля ад-Дин.
Султанът наредил да се вдигне голямо тържество по случай откриването на дъщеря му, а тялото на магрибинеца изгорили и прахът му бил разпръснат по вятъра…
Разправят също обаче, че проклетият маг имал брат, също много злобен и още по-умел магьосник и вълшебник! Той започнал да гадае на пясък, за да узнае какво е станало с брат му. Видял, че е умрял, наскърбил се, погадал на пясъка отново да види от какво и къде е умрял. Узнал, че пепелта му е пръсната из китайските земи и че го е убил момък на име Аля ад-Дин. Когато разчел всичко това, той скочил на крака и не спрял, докато не стигнал до страната Китай. Влязъл в столицата на Аля ад-Дин, заселил се в един хан и започнал да измисля хитрост, с която да погуби убиеца на брат си.