Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Не ми се сърди, майко! Чуй какво ме застави да се държа така! Не успя мъжът ми да легне до мене, когато някаква твар, не знам как изглеждаше, ни вдигна заедно с постелята и ни остави на някакво тъмно, мръсно и противно място… — и тя разказала на майка си всичко, което била видяла през нощта, а после продължила: — Останах тук, влезе баща ми! Ако той знаеше какво ми се е случило, сигурно не би ми се сърдил!
— Дъще, не говори такива приказки, да не си помислят хората, че си загубила разума си! — рекла майката. — Хвала на Аллаха, че не си разказала това на баща си!
— Майко! Ако не вярваш на мене, разпитай мъжа ми!
— Изхвърли си от главата тези бълнувания! — рекла султанката. — Виж как целият град се радва на сватбата ти!
Султанката отишла при султана и му казала, че дъщеря им била видяла през нощта лош сън, който я разтревожил. После пратила да викнат везирския син и го разпитала дали дъщеря й говори истината. Той пък от страх да не изгуби жена си започнал да отрича всичко. Царицата решила, че това са били сънища и видения.
Когато дошло време за лягане, Аля ад-Дин взел лампата, потъркал я, робът се явил пред него и той му наредил да направи същото, за да попречи на везирския син да отнеме моминството на царкинята. Робът донесъл постелята с младоженците и отвел везирския син в нужника. Аля ад-Дин сложил между себе си и Бадр Будур меча и легнал до нея. На сутринта джинът ги върнал на мястото им.
Сутринта султанът отишъл да види дъщеря си. Везирският син бързо избягал, като ребрата му тракали от студ, а бащата видял, че дъщеря му се мръщи като предния ден. Разсърдил се той, измъкнал меча си и викнал:
— Или ще ми кажеш какво става с тебе, или ще те погубя!
Бадр Будур се изплашила и рекла:
— Бъди добър към мене, татко! Като ти разкажа какво ми се случи, ще ми простиш! — и повторила пред султана патилата си. Накрая рекла: — Пък ако не ми вярваш, запитай мъжа ми, той ще ти разкаже! Не знам него пък къде го носиха!
— Дъще, защо не ми каза това още вчера? Весели се, радвай се — довечера ще сложа стражи да те пазят! — после царят пратил да извикат везира и го запитал: — Твоят син разказва ли ти нещо, везире?
— О, цар на времената, не съм виждал сина си нито вчера, нито днес! — отговорил везирът. — А станало ли е нещо?
Султанът му разказал за станалото с дъщеря му и наредил:
— Искам да разпиташ сина си, за да изясним тази работа! Пък може на дъщеря ми да й се е привидял сън!
Везирът извикал сина си, разпитал го и момъкът му отговорил:
— Татко, думите на Будур са истина! Много претърпяхме през тези две нощи! С мене се случиха повече беди, отколкото с нея! Тя си спа в постелята, а мене ме оставиха в нужника — в тясно и тъмно място, където миришеше лошо и даже ребрата ми потракваха от студ! Поговори със султана — нека той ме освободи от този брак!
Тежко му било на везира да разкъса такъв брак — нали му се искало с тази женитба да възвиси сина си.
— Потърпи, синко! — казал на сина си, върнал се при султана, разказал му какво е научил от сина си, и добавил: — Царю на времената, довечера трябва да сложим стражи да ги пазят!
— А защо? — креснал царят. — Такъв брак не ми е нужен!
И наредил начаса да се прекратят веселбите. Поданиците много се учудили, особено когато видели везира да излиза със сина си от двореца, и разбрали, че тях са ги изгонили, че бракът е разтрогнат, без някой да знае защо…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ДВАЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато изтекли трите месеца, след които царят бил обещал да даде дъщеря си за жена на Аля ад-Дин — а той броял всеки час в тези месеци, — той пратил майка си при султана да поиска от него да изпълни обещанието си. Тя застанала пред дивана. Когато се появил, султанът се огледал и я забелязал при вратата. Тогава си спомнил за обещанието си и рекъл на везира:
— Везире, ето там стои жената, която ми донесе онези скъпоценни камъни! Иди и ми я доведи!
Везирът довел майката на Аля ад-Дин, тя целунала земята пред султана, възхвалила го и рекла:
— О, цар на времената! Трите месеца изтекоха, а ти обеща, след като минат, да дадеш дъщеря си за съпруга на сина ми!
Объркал се султанът и се обърнал към везира:
— Как мислиш, везире? Да, аз, разбира се, обещах, но виждам, че тази женица е бедна и не е от избраните люде! Според тебе какво трябва да направя?