Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Лъжец! — креснал царят. — Нима не знаеш какъв ти е грехът? Я погледни през прозореца и ми кажи къде е дворецът!
Аля ад-Дин погледнал и не видял двореца си, а обширна празна поляна, каквато си била, преди дворецът да бъде построен. Объркал се той, смутил се, а султанът му викнал:
— Е, видя ли? Къде е дворецът ти? Къде е дъщеря ми, моето единствено чедо?
— Кълна се в главата ти, царю честити, нищо не знам! — казал Аля ад-Дин.
— Ще ти простя и ще те оставя жив, но само за да намериш дъщеря ми! Ако не ми я доведеш, и вдън земя ще те открия и ще ти отсека главата!
— Дай ми срок, царю честити! — помолил Аля ад-Дин. — Четирийсет дни ми дай и ако не ти доведа дъщерята, отсечи ми главата!
— Давам ти колкото искаш! Но не мисли, че ще избягаш! Ще те намеря, където и да си!
Тъжен и печален излязъл Аля ад-Дин от султанския диван, а жителите на града се зарадвали на спасението му…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ДВАЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Аля ад-Дин излязъл от града загубил надежда, като си повтарял: „Не знам какво се е случило! Къде ще намеря двореца?“ Вървял през равнината без посока, после спрял край една река. Искал да се хвърли в нея и да се удави, но после оставил делата си в ръцете на Аллах. Седнал на брега, замислил се, закършил ръце от великата мъка и както ги кършел, потъркал пръстена на ръката си. Изскочил пред него робът на пръстена и викнал:
— На твоите услуги! Искай каквото щеш!
Зарадвал се Аля ад-Дин и рекъл:
— О, роб на пръстена! Искам да ми донесеш двореца и моята жена госпожа Будур!
— Господарю! — отговорил джинът. — Ти искаш от мене неща, които не мога да направя, защото те засягат само роба на лампата!
— Щом не можеш това, вземи ме и ме отнеси в този дворец!
— Слушам и се подчинявам! — отвърнал робът и начаса отнесъл момъка в двореца, който се намирал във вътрешността на Магриб.
Вече се мръквало. Зарадвал се Аля ад-Дин, като видял дома си, и се замислил как да си върне жена си Бадр Будур. Сложил глава на земята и заспал, защото вече пет-шест дни не бил спал. Когато дошло светлото утро, той станал, отишъл при потока, който течал наблизо, измил лицето си, произнесъл утринната си молитва и седнал под прозореца на Будур.
А тя постоянно плачела и не спяла по цели нощи от мъка по разлъката с мъжа си и баща си и от лошото отношение на мръсния магрибинец към нея. При нея влязла една неволница, за да я преоблече, Аллах предопределил тя да погледне през прозореца и да види Аля ад-Дин.
— Господарке, господарке! — викнала тя. — Ела и виж — господарят е под прозорците на двореца!
Скочила Будур, отворила прозореца. Аля ад-Дин вдигнал поглед и я видял. Двамата едва не хвръкнали от радост и царкинята рекла:
— Влез през тайната вратичка — онзи проклетник сега не е тук!
Неволницата отворила тайната вратичка, Будур излязла да посрещне мъжа си, двамата се прегърнали и той запитал:
— Скъпа моя, оставих в стаята си стара медна лампа! Виждала ли си я?
Въздъхнала Бадр Будур и отговорила:
— Скъпи мой, нали заради нея е всичко, което ни се случи! — и тя му разказала как била сменила старата лампа за нова, и продължила: — А след миг ние се оказахме тук. Магрибинецът ми каза, че е пренесъл двореца със силата на тази лампа! Сега, скъпи, ние сме в земите на Магриб!
— Кажи ми какво иска от тебе този проклетник! — помолил я Аля ад-Дин.
— Всеки ден той се появява по веднъж! — отговорила тя. — Съблазнява ме, иска да спя с него и да те сменя с него! Казва ми, че баща ми, султанът, ти е отсякъл главата! Каза ми още, че си бил бедняк, син на бедняк, че той бил причина за цялото ти богатство!
— А ти не знаеш ли той къде крие лампата?
— Постоянно я носи със себе си и не се разделя с нея! Понякога я вади от пазвата си и ми я показва!
Зарадвал се Аля ад-Дин и възкликнал:
— Сега ще си тръгна! Нареди на някоя от неволниците да стои до тайната портичка, за да ми отвори, когато похлопам! Ще измисля някаква хитрост против този проклетник!
Излязъл от двореца и тръгнал из равнината, видял един фелах и му казал:
— Чичо, вземи дрехата ми и ми дай твоята!
Сменили си дрехите. После купил за два дирхама омайно биле и се върнал при двореца. Неволницата му отворила, той влязъл при жена си и й рекъл: