Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Какво се е случило? Защо градът е така украсен, а пазарът е рано-рано затворен?
— Довечера синът на везира ще влезе като съпруг при дъщерята на султана! — рекъл той. — Сега той е в хамама и всички тези сановници чакат кога ще излезе, за да го отведат в дома на султана!
Домъчняло й на майката, объркала се, не знаела как да каже на сина си такава лоша вест — нали той чакал да минат трите месеца, като броял всяка минута! Върнала се у дома, влязла при сина си и му рекла:
— Синко, искам да ти кажа една лоша вест, но ти не се огорчавай!
— Казвай каква е тази вест! — викнал Аля ад-Дин.
— Султанът наруши обещанието си за дъщеря си Бадр Будур! Той я дава за жена на везирския син, тази вечер той ще влезе при нея! Усещаше сърцето ми, чедо, когато разговарях със султана, че този везир е зъл и сигурно ще промени решението на господаря си!
— А ти провери ли дали това е вярно? — запитал Аля ад-Дин.
— Аз видях, че градът е украсен, че войскари и емири са на коне и очакват сина на везира да излезе от хамама!
Много му домъчняло на Аля ад-Дин и даже го втресло. Но си спомнил за лампата и казал на майка си:
— Кълна се в живота ти, майко, че синът на везира няма да ме изпревари и да й се порадва! Сложи трапезата, нека се навечеряме, после ще се прибера в стаята си, пък утрото дано ни донесе радост!
Майката сложила трапезата, вечеряли, Аля ад-Дин се прибрал в стаята си, взел лампата, потъркал я, робът се появил на мига и казал:
— На твоите услуги! Твой роб съм, искай каквото щеш!
— Слушай! — казал му Аля ад-Дин. — Аз помолих от султана позволение да се оженя за дъщеря му, той ми обеща да ми я даде след три месеца, но не сдържа думата си и сега я дава на сина на везира. Тази вечер той трябва да влезе при нея. Ето какво искам от тебе! Когато видиш, че младите съпрузи си лягат, вземи ги и ми ги донеси!
Аля ад-Дин се върнал в леглото и все си мислел за вероломството на султана. Робът се появил внезапно и донесъл постелята, на която лежали младоженците. Зарадвал се Аля ад-Дин и наредил на роба:
— Сега отнеси този гадняр в нужника и го остави там!
Робът начаса отнесъл везирския син в нужника и така духнал насреща му, че той се превърнал в суха клечка. После се върнал при Аля ад-Дин и запитал:
— Господарю, искаш ли още нещо?
— Върни се при мен призори, за да ги върнеш на мястото им! — казал Аля ад-Дин.
Когато видял, че Бадр Будур е пред него, той казал:
— Възлюблена моя! Аз наредих да те доведат тук не за да унизя твоята чест, а да не позволя друг да ти се наслади!
А Бадр Будур, която се видяла в тази тъмна стая, изплашила се, затреперила. Той сложил между нея и себе си меч и лежал цялата нощ до нея, без да я измами. А синът на везира прекарал в нужника най-черната нощ в живота си. На разсъмване се появил робът на лампата, без да изчака Аля ад-Дин да я потърка, отнесъл двамата, а те примрели от страх, като усещали, че ги местят от място на място.
Едва робът джин ги върнал, и султанът се явил да види дъщеря си. Когато го чул да идва, везирският син изскочил бързо от постелята, страшно недоволен, защото не успял поне малко да се постопли — нали цяла нощ бил прекарал в нужника, треперейки от студ и страх! Облякъл набързо горната си дреха. Султанът влязъл, пристъпил към дъщеря си, целунал я между очите и запитал дали е останала доволна от мъжа си. Царкинята не му отговорила и той забелязал, че лицето й е сърдито. Няколко пъти султанът се опитвал да завърже разговор с нея, но тя не му отговаряла. Тогава той излязъл, отишъл при царицата, своята жена, разказал й всичко и тя рекла:
— Царю, така е с всички младоженци! В деня след сватбата те все се притесняват! След няколко дни ще дойде на себе си! Ще отида да видя какво й е!
Отишла при дъщеря си, целунала я, пожелала й добро утро, но момичето не й отговорило. Султанката се разтревожила:
— Дъще! Какво ти е? Сигурно нещо ти се е случило! Защо не ми отговаряш? Така си направила и с баща си!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ДВАЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Бадр Будур рекла: