Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Заведи ме в царския хамам и ми донеси там най-хубави дрехи, каквито през живота си султан не е обличал!
Джинът го грабнал и го отвел в най-разкошния хамам, Аля ад-Дин се изкъпал и се полял с благовония и аромати. Навън го чакал пълен кат царски дрехи. Облякъл ги и джинът тутакси го върнал вкъщи. Тогава Аля ад-Дин наредил:
— Искам да ми доведеш четирийсет роби! Двайсет ще вървят пред мене и двайсет — зад мене! Всички трябва да са в богати дрехи, на коне и с оръжие, нека сбруята на всеки кон бъде от лято злато! Още — донеси ми осемдесет хиляди динара и кон, какъвто няма в никоя султанска конюшня, цялата му сбруя да бъде от скъпоценни камъни! Искам и дванайсет неволници, най-красивите, каквито въобще може да има — те ще влязат в двореца с майка ми! Нека всяка бъде облечена със скъпа дреха с множество скъпоценни камъни и накити! И още — донеси за майка ми такава дреха, която да е подходяща само за царска жена!
Джинът изчезнал за миг и донесъл всичко.
Аля ад-Дин казал на майка си да тръгне с неволниците към двореца, а сам възседнал коня, строил своите роби пред и зад себе си и минал през града с пищната си свита! Като наближил двореца, наредил на робите си да хвърлят с пълни шепи злато на народа.
А султанът седял със своите везири и велможи и чакал идването му. Пред портите той оставил няколко везири да го посрещнат. Те хванали поводите на коня му и му помогнали да слезе, като го подкрепяли. Султанът слязъл от престола, прегърнал го и го сложил да седне от дясната му страна. Момъкът го поздравил, както се поздравяват царе, и му рекъл:
— Царю на времената! Ти ми оказа голяма милост и щедрост да ме ожениш за дъщеря си, макар аз да съм сред най-нищожните твои роби! Желая твое величество да ми дари парче земя, на която да построя дворец, достоен за господарката Бадр Будур!
Султанът загубил ума и дума, същото станало с неговите сановници и държавни първенци, а везирът му си умрял от завист! Султанът наредил да ударят дайрета и барабани и въвел Аля ад-Дин в двореца. Двамата вечеряли заедно, султанът го заговорил, а момъкът отговарял така красноречиво, умно и почтително, че владетелят бил възхитен. После той викнал кадията и свидетелите и те записали брачния договор! Аля ад-Дин си тръгнал за дома, но султанът го хванал за полите на дрехата и викнал:
— Синко, бракът е вече сключен, това е! Довечера ти ще влезеш при жена си! Къде си тръгнал?
— Царю на времената! — отговорил Аля ад-Дин. — Аз искам да построя на съпругата си Бадр Будур дворец, достоен за нея! Ще мога да вляза при нея само в него! Ако е пожелал Аллах, той скоро може да бъде завършен!
— Синко! — казал султанът. — Ей там пред моя дворец има голямо празно място! Ако ти харесва, построй твоя дворец там!
— Точно това ми трябва! — рекъл Аля ад-Дин, сбогувал се със султана и се прибрал в къщата си заедно с робите си.
Влязъл той, взел лампата, потъркал я и когато нейният роб се появил, му казал:
— Искам да ми построиш дворец най-най-бързо! Нека той бъде голям, най-добре подреден! Килимите да са царски и подредбата — султанска!
— Слушам и се подчинявам! — отговорил джинът.
На сутринта той се появил отново, взел Аля ад-Дин и му показал двореца, килимите и цялата уредба. Аля ад-Дин се върнал начаса у дома, възседнал коня си и със свитата си потеглил към царския диван. А пък султанът, щом се събудил сутринта, отворил прозореца си и видял пред своя дворец друг огромен дворец, целият от мрамор и скъпоценни камъни — пък Аля ад-Дин бил поискал от джина и един грамаден килим, тъкан със златни нишки, който бил опънат между двата двореца. Султанът се учудил на такава удивителна работа. Точно тогава при него влязъл везирът и султанът му рекъл:
— Я ела тук и погледни, везире, какво е направил този Аля ад-Дин за една нощ, за да разбереш, че той заслужава да бъде съпруг на дъщеря ми! Виж този градеж! Ти ще можеш ли да построиш нещо такова за двайсет години? А той го вдигна само за една нощ!
Погледнал везирът, зачудил се и завистта му се усилила.
— О, цар на времената! — рекъл той. — Тези нещица са си чиста магия! Не може човек да вдигне такова нещо за една нощ!
— За бога, аз ти се чудя! — възкликнал царят. — Как може да мислиш само лоши неща за хората! Всичко идва от прекомерната ти завист! Онзи, който можа да ми донесе такива скъпоценни камъни, може да построи и такъв дворец за една нощ!
Везирът онемял. Султанът седнал на трона — и ето ти го Аля ад-Дин със свитата си, той и робите му хвърлят злато на хората. Султанът се изправил, посрещнал го, прегърнал го, целунал го и тръгнал с него, като го държал за ръка. Влезли в най-голямата зала, там опънали трапези, седнал султанът, седнал и Аля ад-Дин от дясната му страна заедно с емирите, везирите и държавните сановници. Яли, пили и се веселили, а султанът поглеждал към майката на Аля ад-Дин и се чудел — та нали преди тя идвала при него в бедняшки дрехи, а сега била така богато облечена!…