Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Какво? - попита Егвийн.
- Те са тук.
- Но съгледвачите…
- Съгледвачите грешат - прекъсна я Мат. Вдигна очи към небето и видя два ракена, забързани към лагера. Бяха ги видели. Тролоците сигурно бяха вървели през нощта.
„Шараите ще дойдат първи - помисли Мат. - За да дадат време на тролоците да си поемат дъх. Сигурно са дошли през портали.”
- Пратете бегачи - каза Мат и се обърна към гвардейците от Смъртната стража. - Всички да заемат позициите си. И предупредете Елейн, че ще променя военния план.
- Какво?! - възкликна Егвийн.
- Те са _тук_! - Мат се обърна към гвардейците. - Още ли сте тук, проклети да сте! Хайде, бегом!
Ракените горе изпищяха пронизително. Гелен, трябваше да му се признае, отдаде чест и затича с приятелите си, запъхтян в тежката броня.
- Това е то, Егвийн - каза Мат. - Поемаш дълбоко дъх, дръпваш за последно от брендито или палиш последната си щипка табак. Хубаво виж земята пред теб, защото скоро ще е плувнала в кръв. До час ще сме в разгара на битката. Светлината да бди над всички нас.
Перин се носеше в тъмното. Беше _ужасно_ уморен.
„Убиеца все още е жив - помисли частица от него. - Грендал покварява Великите капитани. Краят е близо. Не можеш да се предадеш точно сега! Дръж се.”
За какво да се задържи? Опита се да отвори очи, но беше наистина ужасно изтощен. Трябваше да… трябваше да се измъкне от вълчия сън по-рано. Цялото му тяло беше изтръпнало, освен…
Освен хълбока му. Задвижи пръстите си, натежали като тухли, и опипа топлото. Чукът му. Беше се нажежил. Топлината сякаш тръгна нагоре по пръстите му и Перин вдиша дълбоко.
Трябваше да се събуди. Рееше се на ръба на съзнанието, както преди да заспи, но все още отчасти буден. В това състояние имаше чувството, че е застанал пред раздвояващ се път. Единият път водеше по-надълбоко в тъмното. А другият… Не можеше да види, но знаеше какво означава това… Означаваше събуждане.
Топлината от чука се плъзна нагоре по ръката му. Умът му доби острота. _Събуден._
Точно това бе направил Убиеца. Беше се… събудил… някак…
Животът на Перин се изцеждаше. Не оставаше много време. Наполовина в прегръдката на смъртта, той стисна зъби, пое си дълбоко дъх и с усилие се… _събуди_.
Тишината на вълчия сън се разби.
Перин падна на меката пръст и навлезе в място, изпълнено с викове. Нещо за битка, за стягане на редиците…
Някой извика наблизо. А после друг. И още други.
- Перин? - Познаваше този глас. - Перин, момче!
Майстор Люхан? Клепачите му бяха толкова натежали… Не можеше да ги отвори. Сграбчиха го ръце.
- Дръж се, момче. Дръж се!
Глава 37
Последната битка
Зората се сипна в онова утро над височините Полов, но слънцето не грейна над Бранителите на Светлината. От запад и от север заприиждаха силите на Мрака, за да спечелят тази последна битка и да хвърлят Сянка над земята. Да я вкарат във Век, в който риданията на страдалците ще ехтят нечути.
@ Из бележника на Лоиал, син на Арент, син на Халан
@@ Четвърти век
E$
Вдигнал високо меча, Лан препусна в галоп през лагера.
Утринните облаци кървяха в червено, отразили огнените кълба, които се вдигаха от огромната армия на Шара, настъпваща от запад. Конниците препускаха след Лан. Силата му бе набъбнала като приливна вълна. Андийр яздеше до него, с флага на Малкиер, Златния жерав, превърнал се в знаме за всички Пограничници.
Бяха понесли загуби, но не бяха победени. Събори някого на земята и ще видиш от какво е направен. Може да побегне. Не побегне ли - вдигне ли се отново с разкървавена уста и решимост в очите - тогава знаеш. Този мъж ще се окаже наистина опасен.
Огнените кълба западаха към лагера с яростен съсък. Взривове разтърсиха земята. Крясъци се смесиха с тропота на копитата. Още мъже се присъединяваха към него. Мат бе оповестил из всички лагери, че конницата трябва да се включи в атаката на Лан, за да замени падналите войници.
Също така бе разкрил цената на това. Конницата щеше да е в челото на битката, за да разбие линиите на тролоците и шараите, и нямаше да има време за отдих. Щяха да понесат най-големите поражения.
И все пак хората тръгваха с него. Мъже от Пограничните земи, вече твърде стари, за да яздят. Търговци, оставили кесията с пари и вдигнали меча. Изненадващо много южняци, сред тях и много жени, облечени в броня и със стоманени или кожени шлемове, с копия в ръце. Нямаше достатъчно пики обаче.
- Половината от тези, които се стичат към нас, приличат повече на селяци, отколкото на войници! - извика Андийр, за да надмогне тропота на копитата.