Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

А вечерята беше такава, че да ти отвори апетит, дори ако нямаш. Най-редки блюда, великолепно приготвени и великолепно сервирани. Най-отбрани плодове, най-вкусни вина, най-изящни прибори от злато, сребро, порцелан и стъкло — чудеса на изкуството, безброй наслади за вкуса, обонянието и окото! О, какъв чудесен човек беше този Мърдл! Какъв велик човек, какъв майстор, как щедро и завидно надарен — с една дума, какъв богат човек!

Той яде само обичайната си проста, диетична храна на диспептик, която не струваше повече от двадесетина пенса. И през цялата вечер си остана така вързан в езика, както никой друг забележителен човек по света. За щастие лорд Десимъс беше едно от тези възвишени същества, с които не е нужно да се разговаря, защото винаги са погълнати от съзерцание на собственото си величие. Това даде възможност на срамежливото депутатче да си задържи очите отворени достатъчно дълго, за да види какво яде. Обаче заговореше ли лорд Десимъс, то ги затваряше отново.

Приятният Барнакл младши и адвокатът занимаваха гостите с приказките си. Епископа би бил също извънредно приятен, ако не беше неговата наивност. Той така скоро изоставаше от другите! Щом намекнеха за някаква сензация, той не разбираше за какво става дума. Светските работи не бяха по силите му; никак не можеше да ги проумява.

Това особено пролича, когато адвокатът между другото спомена, че бил щастлив да чуе какво партията щяла скоро да вербува добър член със здрава и ясна прозорливост — у когото няма нищо показно и външно, но притежава здрава мисъл и практичен ум, — а именно нашия приятел мистър Спарклър.

Фърдинънд Барнакл се засмя и рече: о, да, той вярва, че е така. Подаден глас си е глас и винаги добре дошъл.

Адвокатът съжаляваше, че нашият добър приятел липсва.

— Мистър Спарклър липсва днес, мистър Мърдл — рече той.

— В чужбина е с мисис Мърдл — отвърна този джентълмен, измъквайки се бавно от дългата си разсеяност, през време на която се мъчеше да вкара една супена лъжица в ръкава си. — Присъствието му не е належащо.

— Безсъмнено, магическото име Мърдл ще бъде достатъчна гаранция за всички — каза адвокатът и присви рамене.

— Ами… да… вярвам — съгласи се мистър Мърдл, като пусна лъжицата и неловко започна да си кръстосва ръцете и да ги завира в маншетите на ръкавите си, — вярвам, че моите хора там долу няма да създават трудности.

— Образцови хора! — каза адвокатът.

— Радвам се, че ги одобрявате — каза мистър Мърдл.

— Ами избирателите от другите две места — продължи адвокатът и очите му светнаха, като хвърли поглед към великолепния си съсед, — нали знаете, ние, адвокатите, сме любопитни и си пъхаме носа навсякъде. Все събираме оттук-оттам материали, които бог знае къде може да ни влязат в работа, да скърпиме някое мнение — та какво ще кажете за избирателите в онези две места? Така похвално ли се поддават на усилващото се влияние на това грандиозно предприятие и това славно име? Така леко и спокойно ли се вливат тези дребни ручейчета във величествения поток, който оплодява земята по пътя си, така прекрасно ли се подчиняват те на природните закони, че да може направлението им точно да се изчисли и предвиди?