Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Мистър Мърдл се смути малко от красноречието на адвоката, та погледът му зашари по най-близките солници и после рече колебливо:
— Те напълно съзнават дълга си към обществото, сър. Ще изберат всеки, когото им изпратя.
— Радвам се да го чуя — рече адвокатът. — Радвам се да го чуя.
Трите въпросни места бяха три отвратителни дупки на нашия остров, които съдържаха три малки затънтени, мръсни избирателни колегии от невежи къркачи и лапачи, които в пияно състояние бяха залитнали в джоба на мистър Мърдл. Фърдинънд Барнакл се изсмя непринудено и каза, че са веселяци. Епископа, чийто ум се рееше из облаците, се беше откъснал напълно от околната среда.
— Моля — запита лорд Десимъс и изгледа масата, — каква е тази история, гдето чувам за някакъв джентълмен, който бил дълго задържан в затвора на длъжниците, а се оказало, че е от богато семейство и наследил много пари? Чувам най-различни версии. Знаеш ли нещо по това, Фърдинънд?
— Зная само — каза Фърдинънд, — че създаде на Министерството, към което имам честта да принадлежа (блестящият Барнакл младши подхвърли фразата шеговито, като че ли да каже: „Добре знаем, че това са само фрази, но трябва да ги поддържаме, трябва да поддържаме играта“), безкрайно много неприятности и ни постави в безброй затруднителни положения.
— Затруднителни положения ли? — повтори лорд Десимъс с величествена пауза и замисляне над думите, което накара срамливото депутатче съвсем да замижи. — Затруднителни положения?
— Много объркана работа, наистина — забеляза Тайт Барнакл със силно възмущение.
— От какъв характер беше тази работа? — каза лорд Десимъс. — Какво беше естеството на тези… хм… затруднителни положения, Фърдинънд?
— О, историята е интересна като история — отвърна този джентълмен, — по-интересна не може да бъде. Този мистър Дорит (името му е Дорит) ни беше длъжник цяла вечност, преди феята да излезе от банката и да му донесе богатството. Той подписал някакъв контракт, който изобщо не беше изпълнен. Бил съдружник в някакво голямо предприятие — алкохол ли, копчета ли, вино ли или вакса, овесено брашно ли или вълнен текстил, свинско ли или телени копчета, желязо ли или петмез, или обувки, или бог знае какви потребности за войската или моряците, или кой да е — и предприятието фалирало, а тъй като ние бяхме между кредиторите, длъжниците бяха изпратени в затвора на законно основание, както му е редът, и прочие. Когато феята се появила и той поиска да ни се изплати, ей богу, стигнахме до такъв рекорд на проверки и контрапроверки, подписи и контраподписи, че ни бяха нужни шест месеца, за да разберем как да приемем парите и как да издадем разписка за това. Това бе истински триумф на обществена дейност — каза красавецът Барнакл младши и се засмя сърдечно. — Надали някой е виждал в живота си такъв куп формуляри. „Слушайте — каза ми един ден прокурорът, — ако бях поискал от това Министерство да ми отпусне две-три хиляди лири стерлинги, вместо да ги получи, сигурно нямаше да срещна толкова трудности.“ — „Прав сте, човече — рекох му, — и за в бъдеще ще знаете, че и ние вършим нещо тук.“
Приятният Барнакл младши завърши, като се изсмя още веднъж сърдечно. Той наистина беше непринуден, крайно приятен младеж и обноските му подкупваха.
Мистър Тайт Барнакъл не гледаше така лекомислено на въпроса. Според него, било неправилно от страна на мистър Дорит да безпокои Министерството, като поискал да си плати дълга след толкова години.
Но мистър Тайт Барнакл ходеше закопчан догоре и следователно имаше авторитет. Всички хора, които ходят закопчани, са с авторитет. На закопчаните хора им вярват. Дали за това въздействува на хората самото обстоятелство, че е в тяхна власт да се разкопчаят, а не се възползуват; дали пък считат, че мъдростта се кондензира и увеличава, ако я закопчеят, и се изпарява, ако я разкопчеят — така или иначе, важният човек е винаги закопчан. Мистър Тайт Барнакл никога нямаше да има и половината от цената, на която се котираше, ако палтото му не беше винаги закопчано чак до бялата му връзка!
— Може ли да запитам — каза лорд Десимъс, — дали мистър Дорит… хм… Дорит има деца?
Тъй като никой не отговори, домакинът каза:
— Има две дъщери, милорд.
— О, вие ги познавате? — запита лорд Десимъс.