Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Тя прочете още веднъж писмото, което й беше написала нейната дъщеря, след което ми каза, че била една бедна вдовица и че няма пари за пътуването до Венеция, още по-малко за връщане.
— Във Венеция няма да ви липсва нищо; за всеки случай ето ви десет цехини.
— Десет цехини! Значи тогава мога да пътувам с моята зълва!
— Пътувайте, с когото искате! Но нека отпътуваме, за да можем да бъдем за вечеря в Киоца. Утре ще ядем във Венеция и аз ще платя всичко.
На следната сутрин в десет часа ние пристигнахме във Венеция и аз настаних двете жени в една къща в Кастело, чийто първи етаж беше немебелиран. Тук ги оставих сами, след като се бях въоръжил с нотариално заверения документ на господина братовчеда абат.
Отидох за обяд у моите приятели, на които казах, че съм прекарал нощта в Киоца заради важна работа. След обяд отидох при един адвокат, Марко де Лесе; последният ми каза: ако майката подаде заявление до председателя на Съвета на десетте, то полицията веднага ще й даде съдействие да изземе дъщеря си с всички мебели, намиращи се в къщата, от властта на свещеника; тя може да пренесе същите, където пожелае. Аз го помолих да изготви заявлението.
Рано на следната сутрин отидох с майката. Оттам се отправихме в залата на съвета, където тя предаде заявлението си до началника. Четвърт час след това един разсилен от съда получи заповед да се отправи с майката в къщата на свещеника и да й предаде нейната дъщеря; едновременно тя можеше да вземе всички мебели от къщата.
Заповедта беше изпълнена буквално. Аз се намерих с майката в една гондола на брега на площада, намиращ се непосредствено до къщата. С нас имахме една голяма лодка, в която полицаите натовариха всички мебели от къщата. След всичко това видях дъщерята, която бе много изненадана, че ме намира в гондолата. Нейната майка я прегърна и й каза, че още на следния ден ще бъда неин съпруг. Тя й отговори, че това много я радва и че тя е оставила на своя тиранин само леглото и дрехите му. Пристигнахме в Кастело, където наредих да се разтоварят всички мебели; след това обядвахме и аз казах на дамите, че трябва да отидат в Лузия и да ме чакат там, а аз ще дойда, след като си уредя работите. Прекарах следобеда в приятен разговор с моята бъдеща. Тя ми каза, че абатът тъкмо се обличал, когато му предали заповедта на съвета, и го поканили да я изпълни под страх на смъртно наказание; след което абатът се облякъл и излязъл да чете своята литургия. Така всичко се извършило без ни най-малката съпротива.
— Моята леля — прибави тя — ми каза, че майка ми ме чакала в гондолата. Но тя не ми спомена нищо, че също и вие сте там; нямах никакво понятие, че всичко това е скроено от вас.
— С това, красавице моя, ви дадох първото доказателство за моята нежност.
При тези думи тя се засмя от удоволствие.
Аз се погрижих да получим добра вечеря и превъзходни вина; и след като прекарахме два часа на масата в голямо веселие, подкрепяно от Бакхуса, аз прекарах други четири часа насаме в шеги с моята бъдеща. Сутринта закусихме и след като целият багаж беше натоварен на една пеота, която бях наел и предплатил за тази цел, дадох на майката още десет цехини и трите отпътуваха много весели. След като свърших за моя слава и за мое пълно удоволствие тази работа, прибрах се вкъщи.
Работата бе вдигнала много шум, за да може да остане неизвестна на моите приятели: когато ме видяха, те проявиха към мен тяхното съчувствие и изненада. Дьо ла Хей ме прегърна с израз на дълбока скръб, но това чувство не му струваше нищо; за него то беше арлекиново облекло, което той обличаше с най-голяма лекота. Само господин Де Брагадино се смееше от сърце и каза на другите, че не разбират нищо от тази работа; цялото това приключение дава повод да се заключи за нещо велико, познато само на висшите духовни сили. Не се страхувах и се забавлявах с цялата дрънканица: в това настроение ние седнахме на масата и господин Барбаро беше първият, който каза с приятелски тон, че се надява, че не съм се оженил предния ден.
— Значи говори се, че съм се оженил?
— Това се говори от всички и навсякъде. Вярват го даже и членовете на съвета, а те имат право да го вярват.
— За да имат право да го вярват, трябва да са сигурни, а господата не са. Те не са по-малко безпогрешни от всяко друго същество в света, с изключение на Бога; и ви казвам, че те се заблуждават.
— Но — каза господин Дандоло — ти си прекарал нощта с твоята тъй наречена жена?