Гаснещ зрак [bg]

Тя издърпа меча си, отдръпна се, огледа се наоколо и прошепна:

— Висока стая, топлината се вдига нагоре. Централна, далече от вътрешните стени. Билат, води по стълбите.

Но когато понечи да тръгне, Ратадас се пресегна да я задържи. Беше се приближил да огледа мъртвия мъж в стола и сега с другата си ръка вдигна ръката, която бе останала скрита под кожите, и изсъска:

— Лейтенант!

Още докато го казваше, тя видя пръстена с печата и след това избелелите татуировки около тънката бледа китка.

— Току-що уби Скеленал!

Еск се намръщи.

— Какво прави той тук? Е, спестява ни един поход до манастира Йедан, нали?

— Кралска кръв…

— Тихо, проклет да си. Наистина ли мислиш, че Халид Бахан щеше да ги остави живи?

Ратадас се отдръпна.

Еск изгледа преценяващо двамата стъписани мъже.

— Какво, мамка му, очаквахте, глупаци такива? Това е гражданска война. Колко претъпкани искате да са стъпалата до трона? Ние сме тук, разчистваме пътя. Скеленал е мъртъв. Време е да се погрижим жена му да иде при него.

По нейни сметки казармата трябваше вече да е пламнала, но дивият вой на бурята помиташе всякакви звуци отвън. Въпреки това някой в главната сграда скоро щеше да види зловещия блясък на пламъците.

— Да действаме. Билат, ти водиш. Ратадас, покривай гърба ми. Хайде.

Тръгнаха с неохота, все едно че влачеха краката си в петмез, но Еск потисна безсилието си, усилващия се гняв. Войниците изпълняват заповеди. Безпрекословно. Легионът се подчиняваше, за да направи света по-прост, по-добър. Нямаше никаква нужда да се самоизмъчва заради кралската кръв на лявата си ръка или заради тази, която все още капеше от меча ѝ. Скеленал не беше никакъв крал. Беше избрал да стане жрец, да се включи в религиозен орден, който почиташе един вече мъртъв бог. За нея той просто беше изкарал лоша ръка в хвърлянето на ашиците, с което евентуалното му убийство ставаше ако не неизбежно, то вероятно.

Билат стигна на площадката горе и изведнъж отстъпи едно стъпало назад. И вдигна ръка. Еск и Ратадас замръзнаха. Той слезе още едно стъпало, наведе се и прошепна в ухото ѝ:

— Двама стражи, в края на коридора. От двете страни на голяма врата.

Някаква безгрижна глезотия беше оставила Скеленал сам в главната зала, заключи тя — старец, заспал в стол до камината. Но тук, пред онова, което трябваше да са личните покои на Шеканто, бдителността бе останала. Намръщена, Еск придърпа наметалото си от вълча кожа да прикрие меча си, кимна на войниците си да останат на място, изкачи се покрай Билат и излезе в коридора.

При отсрещната врата двамата воини монаси се надигнаха от дървените столове, на които седяха.

Еск се приближи с усмивка.

— Казаха ми, че нейно преосвещенство желае да ме приеме, колкото и късно да е идването ми. Приятели, нося важна вест от лорд Урусандер.

Монахът отдясно на вратата направи две стъпки напред. В колана му беше затъкната метателна брадва с къса дръжка, но в лявата си ръка държеше тежък нож с извито острие.