Нож от блянове

— Игра на целувки, каза. — Файле намести дългата кърпа, сгъната на ръката й, да му привлече вниманието. — Имам си работа, нямам време за игри. Особено за игри на целувки.

Мяркаха се тук-там и айилци, няколко мъже се олюляваха пияни още в този ранен час, но повечето хора по улиците бяха влагоземци в мръсни роби на гай-шайн или деца, цопащи весело из калните локви, останали след проливния нощен дъжд. Уличките гъмжаха от мъже и жени в оплескано с кал бяло — носеха кошове, ведра и котли. Някои наистина си бяха по работа. В стана имаше толкова много гай-шайн, че не можеше да се намери достатъчно работа за всички. Това обаче нямаше да спре някой Шайдо да ти намери нещо за вършене, ако те види с празни ръце, дори работата да е измислена. За да не ги карат да копаят безсмислено дупки из калните ниви или да търкат котли, кои-то вече са чисти, много гай-шайн се бяха хванали да носят по нещо, уж че си имат работа. Това не помагаше да избегнеш истинската рабо-та, но донякъде можеше да те отърве от измислената. С повечето Шайдо Файле нямаше причина да се безпокои от това, докато носеше веригите от масивно злато на кръста и шията си, но герданът и коланът не можеха да спрат Мъдрите. Търкала беше чисти котли за някои от тях. И понякога я бяха наказвали затова, че я няма, когато Севанна я поиска.

— Можем да започнем с детската игра на целувки — заговори той. — Макар че залозите в нея са малко смущаващи. В играта, която играят големите, залозите са забавни. Загубата може да е толкова приятна, колкото и спечелването.

Не можа да се сдържи да не се разсмее. Този човек наистина беше настойчив. Изведнъж видя Галина — тичаше през тълпата към нея, вдигнала високо белите поли да не ги окаля, и се оглеждаше. Файле беше чула, че от тази сутрин са й разрешили отново да се облича, Разбира се, никога не излизаше без големия гердан и широкия колан от злато с огнекапки. Косата й бе дълга само половин пръст и на всичко отгоре беше накичена с голяма червена панделка. Едва ли беше по неин избор. Само лицето, на което не можеше да се припише възраст, убеждаваше Файле, че тази жена наистина е Айез Седай. Като се махне това, за нищо не беше сигурна при нея — освен че е опасна. Галина я зърна, спря и ръцете й замачкаха бялата роба. Гледаше колебливо Ролан.

— Трябва да си помисля, Ролан. — Нямаше да го пропъди, докато не се увери в Галина. — Трябва ми време да си помисля.

— Жените винаги искат време да си помислят. Помисли как ще забравиш неприятностите в удоволствието на една невинна игра.

Пръстът, с който лекичко я погали по страната, преди да си тръгне, я накара да потръпне. За айилците да докоснеш публично някого по бузата беше почти равносилно на целувка. И тя определено го усети като целувка. Невинно ли? Нещо се съмняваше, че една игра, в която Ролан целува, ще свърши само с целуване. За щастие нямаше да й се наложи да го открива — или да скрива нещо от Перин, — ако се окажеше, че Галина е искрена. Ако.