Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Вместо отговор Швейк сложи загрижено ръка на челото му, след това му провери пулса и накрая го заведе под малкото прозорче и го помоли да изплези език. Мръсникът никак не се възпротиви на цялата тая процедура, като смяташе, че може би се касае за някаква тайна конспираторска парола. След това Швейк започна да блъска по вратата и когато часовоят дойде да попита защо вдига такъв шум, той помоли на чешки и на немски да повикат веднага доктор, защото човекът, когото довели преди малко, започнал да бълнува.

Но какво да се прави, никой не дойде да вземе болния. Оставиха го там на произвола на съдбата и той продължи да бълнува за Киев, където положително бил виждал Швейк да марширува наред с руските войници.

— Вие сигурно сте пили блатна сода — каза Швейк, — също като оня, младия Тинецки, от нашия край. Той беше разсъдлив човек иначе, но не щеш ли, веднъж му влезе някаква муха, тръгна да пътешествува и стигна чак до Италия. И той за нищо друго не говореше освен за Италия, имало там само блатна вода и никакви други забележителности. И също беше получил треска от блатната вода. Ловеше го четири пъти в годината. На Свети дух, на Свети Йосиф, на Петровден и на Света Богородица. Когато го хванеше, съвсем чужди непознати хора му ставаха познати, също като вас. В трамвая например ще заприказва първия срещнат и ще го убеждава, че го видял на гарата във Виена. Всички хора, които срещаше на улицата, ги беше виждал или на гарата в Милано, или пък беше пил с тях вино в Грац в зимника на кметството. Ако в момента, когато го хванеше блатната треска, той се случеше в кръчмата, веднага всички посетители му ставаха познати, всичките беше срещал в парахода, който го закарал във Венеция. И за болестта му нямаше никакво лекарство, можеше да му помогне само това, което беше извършил някакъв нов болногледач в Катеринките670. Поверили му един побъркан, който по цял ден седял в ъгъла и броял: „Едно, две, три, четири, пет, шест“ и пак отначало: „Едно, две, три, четири, пет, шест“, професор някакъв. Болногледачът щял да излезе от кожата си, като го гледал да повтаря все едно и също и все само до шест. Започнал отначало с добро. Кара го да казва „седем, осем, девет, десет“. Смешна работа! Професорът не му обръща нула внимание. Седи си в ъгъла и си брои: „Едно, две, три, четири, пет, шест!“ и пак: „Едно, две, три, четири, пет, шест!“ Тогава на болногледача му прекипяло и когато болният казал „шест“, той скокнал и му врътнал един шамар. „Ето ти седем — казва, — а ето ти и осем, девет, десет.“ Колкото числа — толкова шамара. Оня се хванал за главата и попитал къде се намира. Когато болногледачът му казал, че се намира в лудницата, оня си спомнил всичко: как попаднал в лудницата заради някаква си комета, за която започнал да доказва, че щяла да се появи след една година, на 18 юли, в шест часа сутринта, а пък събеседниците му доказвали, че тя изгоряла още преди няколко милиона години. Аз познавах тоя болногледач. След като се оправил съвсем и го пуснали, професорът го взел при себе си на работа. Работата му била много проста и лесна, състояла се в следното: всяка сутрин трябвало да врътва на професора по четири шамара и той много точно и добросъвестно си изпълнявал службата.