Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Ще се оправи.
Ру ги гледаше, без да знае какво трябва да направи.
— Сър, трябва ли да ида да се погрижа за дамата? — обади се Мари.
— Не — отвърна Ру, — аз ще отида.
Обикновената фасада на къщата прикриваше не само елегантния интериор на дома, но и една изключително красива градинка. Карли прекарваше голяма част от времето си сред цветята, а също така се грижеше и за една леха зеленчуци. В ъгъла бе скован нужник и оттам се чуваше как Карли повръща мъчително.
— Добре ли си? — попита Ру, щом тя излезе, и веднага съжали за въпроса.
Изражението на жена му показваше, че е задал възможно най-глупавия въпрос.
— Ще се оправя.
— Да пратя ли за лечител?
— Не, никакъв лечител не може да ми помогне — Карли се усмихна на очевидната му загриженост.
— Богове! Какво искаш да кажеш? — На лицето на мъжа й се изписа паника.
Карли не можа да сдържи смеха си и го заведе до малката каменна пейка до фонтанчето.
— Няма защо да се тревожиш, Ру — каза тя, когато седнаха. — Не ти казах, защото исках да съм сигурна. Ще ставаш баща.
— Трябва да седна — каза Ру след продължително мълчание.
— Та ти си седнал — засмя се Карли.
— Не, трябва да седна. — Ру се изправи и пак седна. После на лицето му разцъфна най-широката усмивка, която жена му бе виждала. — Бебе?
Карли кимна и Ру внезапно осъзна, че никога не я е виждал толкова прекрасна. Целуна я по бузата и попита:
— Кога?
— След седем месеца и нещо — отвърна Карли.
Ру пресметна и очите му се разшириха.
— Тогава…
— Първата нощ — кимна тя.
— Гледай ти! — каза младият мъж. Седеше неподвижен и мълчалив. Минутите бягаха. После някаква мисъл премина през главата му и той рече:
— Трябва да накарам Луис да смени надписа на фирмата „Ейвъри и син“ — веднага!
— Да промениш името на фирмата ли? — Очите на Карли се присвиха.
— Любов моя, искам светът да узнае, че ще имам син — каза Ру и я хвана за ръка. — Трябва да кажа на Дънкан и Ерик, преди да потегля утре сутринта.
И стана. Въпросът й го спря.
— Тръгваш утре?
— Ще превозвам специален товар на принца до Саладор — каза Ру. — Ще ти разкажа, като се върна. Но непременно трябва да съобщя на Ерик и Дънкан, че чакам син.
И изчезна от градината, преди да е дочакал отговора. Карли постоя още малко, после бавно се изправи и тихо каза:
— Ами какво ще стане, ако е дъщеря?
Прибра се в единствената къща, която бе познавала през целия си живот, и като никога се почувства гостенка в собствения си дом.
Ру изръмжа. Дънкан се изсмя и плесна с юздите, та конете да ускорят ход.
Дънкан, Луис, Ерик и другите приятели на Ру бяха отпразнували новината, че ще става татко, и сега Ру плащаше цената. Братовчед му го бе домъкнал вкъщи и го бе положил почти безчувствен в леглото до Карли. На следващата сутрин тя го бе събудила, без да коментира случката, а после най-неочаквано Дънкан се появи навреме.
В предутринния здрач отидоха до фирмата, запрегнаха голямата каруца и поеха към двореца. На портала ги чакаше взвод войници, които бързо натовариха стоката за Саладор.
После, за изненада на Ру, се появи и Ерик начело на отряд конници, които щяха да придружават товара.
— Даже не знам какво има вътре — каза приятелят му.
Сега вече беше пладне и колата се движеше с умерена скорост по Кралския път, който започваше да изкачва южния край на планината Каластий.
— Трябва да спрем, та конете да поотпочинат — каза Ру.
Дънкан дръпна юздите и викна:
— Ерик, почивка!
Грамадният млад мъж, който яздеше малко по-напред, кимна и слезе от коня си. Останалите от охраната също слязоха от седлата. Оставиха конете да пасат край пътя.
Дънкан взе един мях, отпи голяма глътка и го подаде на Ру. Той напълни шепа и изплакна лицето си, после пи дълго.
— Как ти е главата? — попита Ерик.
— Твърде малка, за да задържи болката вътре — отвърна Ру. — И защо трябваше да правя такова нещо?
— И аз се чудех — отговори приятелят му. — Може би си се старал много, за да спечелиш щастието си.
— Да ти кажа право, аз съм един уплашен страхливец — изсумтя Ру. — Да ставам баща? — Отведе Ерик встрани от каруцата, като подхвърли през рамо на Дънкан: — Ще наглеждаш конете, нали?
Когато се отдалечиха, за да не ги чуват останалите, Ру каза:
— Какво знам за това да си баща? Това, което старият правеше за мен, бе само да ме бие. Искам да кажа какво трябва да правя, когато дойде бебето?
— Не питаш когото трябва — каза Ерик. — Никога не съм имал баща.
— Тогава какво да правя, Ерик? — На лицето на слабия млад мъж се изписа тревога.