Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Везире, ето я онази жена, за която ти говорих вчера! Доведи ми я да видим каква ще бъде молбата й!
Довели майката на Аля ад-Дин при султана. Тя се поклонила дълбоко, пожелала му величие и дълъг живот, като предварително целунала земята пред него.
— Жено! — заговорил султанът. — Виждам те от няколко дни да идваш и заставаш до вратата! Ако имаш молба, кажи каква е, и аз ще я изпълня!
Целунала пак майката земята пред него, пожелала му хаир, благодарила му и рекла:
— Да, султан на времената, имам една нужда, но те моля предварително да ми дариш прошка и тогава аз ще ти кажа каква е! Може би, като я чуеш, ще решиш, че е чудновата!
На царя още повече му се приискало да узнае каква ли ще е молбата й. С добрата си душа той решил да й даде прошка, наредил на всички да излязат и останал с везира си. Тогава й заговорил:
— Е, хаджийке, кажи ми каква е молбата ти, и аз ти давам милостиво прошката си, каквато и да е тя!
— О, цар на времената! — заговорила тя. — Имам син на име Аля ад-Дин! Когато дъщеря ти, господарката Бадр Будур, отишла на баня, синът ми се скрил зад вратата на хамама да я зърне и видял, че хубостта й стои по-високо от всичко, което е виждал и пожелавал! От мига, когато я е видял, животът без нея му се струва черен. Той ме прати да помоля твое величество да му я даде за жена! Не можах да изхвърля от главата му цялата тази работа, той все ми повтаря: „Ако я нямам — ще умра!“ Надявам се, царю честити, че ще ме извиниш за такава дързост!
Царят имал добро сърце. Засмял се той и рекъл:
— А кой е твоят син и какво носиш в тази бохча?
Като видяла, че царят не й се сърди и даже се усмихва, майката на Аля ад-Дин развързала кърпата и поставила пред султана подноса с камъните. Целият диван блеснал и засиял в техните лъчи. Султанът се объркал, замръзнал, възхитен от красотата и големината им, и си помислил: „Не мисля в моята хазна или в хазната на който и да е друг цар да има поне един подобен камък!“ Обърнал се към везира и запитал:
— Какво ще кажеш, везире? Виждал ли си през живота си, макар и един подобен камък?
— Никога не съм виждал, о, царю на времената, и не мисля в хазната на нашия господар да има подобен! — отвърнал везирът.
— Нима не е достоен онзи, който ми поднася подобен дар, да бъде съпруг на дъщеря ми! — възкликнал царят. — Аз мисля, че друг, по-достоен от него няма да се намери!
Когато везирът чул думите на султана, езикът му се сковал от силната мъка, защото султанът бил обещал дъщеря си за жена на неговия син. Той помълчал малко и рекъл:
— Бъди милостив към мене, царю на времената! Твое величество обеща царкинята Бадр Будур след три месеца да стане жена на моя син! А аз ти обещавам — ако е пожелал Аллах, дарът на моя син да бъде по-голям от този!
Макар султанът да предполагал, че везирът не ще може да намери дар, подобен на този, му дал три месеца срок, после се обърнал към майката на Аля ад-Дин:
— Жено, иди при твоя син и му кажи, че му давам дума и щерка ми Бадр Будур ще бъде негова жена! Но да се оправят нейните дела, ми трябват три месеца срок, така че на него ще му се наложи да почака!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ДВАЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че майката на Аля ад-Дин целунала ръката на султана, пожелала му хаир и се върнала вкъщи обзета от огромна радост. Когато влязла при сина си, той видял, че лицето й е усмихнато, приел това за добър знак, особено когато забелязал, че се е върнала без подноса.
— Майко, ако е пожелал Аллах, ти май ми носиш добра вест и си спечелила благоразположението на султана благодарение на скъпоценните камъни! — възкликнал той.
Тя му разказала колко кротко я приел султанът, как загубил ума и дума, като зърнал камъните, и как обещал да му даде дъщеря си за жена.
— Само че, синко — продължила тя, — преди да ми обещае, везирът тайно му рече нещо и тогава той ми обеща всичко да стане след три месеца! Боя се, синко, този везир да не стори някакво зло и султанът да промени решението си!
— Щом султанът е обещал да ми даде дъщеря си след три месеца, хич не ме е еня дали везирът носи зло или добро! За бога, майко, днес няма на света по-щастлив от мене!
Изчакал той два месеца. Веднъж майка му излязла при залез-слънце да купи зехтин и видяла, че пазарът е затворен, целият град е украсен, хората подреждат свещи и лампи, войници и велможи са яхнали коне, а пред тях греят факли и свещи. Учудила се майката, влязла при продавача на зехтин, който още бил отворен, купила зехтин, а после го запитала: