Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Обърна се, готов да побегне, понеже някой се приближаваше, но не беше Смъртната стража. Беше сбръчканият Джур Грейди.
- Доведох ти ей ония войници - каза Грейди и посочи и Мат видя малката част, идваща през портал до терена за Пътуване край палисадата. Сто души от Бандата, водени от Деларн и развели проклето червено знаме. Придружаваха ги около петстотин души в опърпано облекло.
- Каква беше цялата тая работа? - попита Грейди. - Тия стотината не ги ли прати на юг за набор?
„Спасих ти живота, човече - помисли Мат. - Затова беше цялата работа. А ти доброволно си избрал да се върнеш. Проклет глупак.”
- Пренеси ги нагоре по реката - каза Мат. - Според картите има само едно добро място за блокиране на Мора, тясно дефиле на няколко левги северно оттук.
- Добре - каза Грейди. - Ще се включат и преливащи.
- Ти си се оправяй с тях. Искам обаче да оставиш тия шестстотин мъже и жени да бранят реката. Не се излагай на излишен риск. Остави Дарлин и хората му да си свършат работата.
- Прощавай - каза Грейди, - но тази сила не изглежда много голяма. Повечето не са обучени войници.
- Знам какво правя - отвърна Мат. „Надявам се.”
Грейди кимна неохотно и се отдалечи.
Егвийн изгледа Мат с любопитство.
- Не можем да отстъпим от този бой - каза Мат тихо. - Не се оттегляме. Няма къде. Държим тук или губим всичко.
- _Винаги_ има къде да се отстъпи - възрази Егвийн.
- Не. Вече не. - Мат отпусна ашандарея на рамото си и протегна другата си ръка, с дланта напред. Огледа бавно околността и спомените се появиха сякаш от нищото. Рион при хълма Хюн. Наат и Сан д’ма Шадар. Падането на Пипкин. Стотици и стотици бойни полета. Стотици победи. Хиляди смърти.
Гледаше късчетата спомени, мъждукащи над полето.
- Говорила ли си с началниците на обоза? Храната ни е на изчерпване, Егвийн. Не можем да спечелим продължителна война с боеве и отстъпление. Врагът ще ни премаже, ако го опитаме. Също като Ейал в Блатата на Майганде. В момента сме най-силни, колкото и да сме изтощени. Отстъпим ли, се осъждаме на глад и тролоците ще ни унищожат.
- Ранд - каза Егвийн. - Просто трябва да издържим, докато той победи.
- Вярно е донякъде. - Мат се обърна към Височините. Виждаше в ума си какво може да последва, възможностите. Представи си конници на Височините, като сенки. Щеше да загуби, ако се опиташе да задържи Височините, но може би… - Ако Ранд загуби, ще е все едно. Проклетото Колело е счупено и всички ставаме на нищо, и то ако имаме късмет. Е, нищо повече не можем да направим за това. Но ето къде е проблемът. Ако той направи каквото трябва да направи, пак можем да загубим. Ще загубим, ако не спрем армиите на Сянката.
Примига, щом ги видя в ума си. Цялото бойно поле, проснато пред него. Боевете при брода. Стрелите от палисадата.
- Не можем просто да ги надвием, Егвийн. Не можем просто да стоим и държим. Трябва да ги унищожим, да ги отблъснем и да ги избием до последния тролок. Не можем просто да оцелеем - трябва да _спечелим_.
- И как ще го направим? - попита Егвийн. - Мат, не говориш разумно. Не казваше ли ти самият едва вчера как ще ни превъзхождат многократно по численост?
Мат се загледа към блатото и си представи сенки, опитващи се да изгазят през него. Сенки от прах и спомен.
- Трябва да променя всичко - промълви той. Не можеше да прави това, което щяха да очакват те. Не можеше да прави това, което шпиони можеше да са съобщили, че замисля. - Кръв и кървава пепел… едно последно хвърляне на заровете. Всичко, което имаме, струпано на купчина…
Няколко мъже в тъмна броня изскочиха през портал наблизо, задъхани все едно са гонили дамане, за да ги прехвърли тук. Гръдната им броня беше боядисана в тъмночервено, но щяха да изглеждат страшно и без нея. Гледаха толкова свирепо, че можеха да изпържат яйца с поглед.
- Ти - каза водачът на Гвардията на Смъртната стража, Гелен, и посочи Мат. - _Трябваше_ да си на…
Мат вдигна ръка да го прекъсне.
- А, не! - каза Гелен. - Имам преки заповеди от…
Мат го изгледа гневно и мъжът замълча. Мат отново се обърна на север. Хладен, _познат_ някак вятър го лъхна, развя дългото му наметало и задърпа шапката му. Той присви очи. Ранд го теглеше.
Заровете затропаха в главата му.
- Те са тук.