Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Този път Лизандра мълчеше и грациозната ѝ походка ставаше все по-тромава и по-тромава с всяко следващо стъпало надолу.
- Закуска? - предложи Едион, като наближиха дъното на стълбището.
Тя кимна. Яйцата и осолените меса вече бяха заменени с овесена каша и горещ бульон. Преди две вечери, след края на битката, Лизандра излетя от замъка в облика на уивърн и час по-късно се върна с по един елен във всеки от двата си ноктести крака.
Ценното месо обаче свърши прекалено бързо.
Като стигнаха дъното на стълбището, Едион понечи да свърне към трапезарията, но тя го спря с ръка на рамото. Той се обърна към нея в сумрака.
Тя просто го прегърна през кръста и зарови красивото си, уморено лице в гърдите му. Така се отпусна в обятията му, че Едион остави свещта на близкия перваз и я прегърна силно.
Лизандра се отпусна още повече върху гърдите му. Сякаш вече не можеше да понесе тежестта на умората.
Едион опря брадичка върху главата ѝ и затвори очи, вдишвайки вечно променящия ѝ се мирис.
Сърцето ѝ препускаше до неговото и той плъзна ръка надолу по гръбнака ѝ, описвайки протяжни, успокоителни движения.
Не спяха заедно. И бездруго нямаше къде. Но Лизандра бе започнала да търси обятията му вечерта, след като Тринайсетте дадоха живота си за тях. Спряла го беше на същото това място и просто го прегръща няколко дълги минути. Докато болката и отчаянието в душата ѝ не стихнаха достатъчно, за да продължат нагоре по стълбището.
Сега се отлепи от него, но без да се откъсва напълно от прегръдката му.
- Готов ли си?
***
- Стрелите са на привършване - обяви Петра Синьокръвна на Манон в синкавосивата светлина преди зазоряване. Двете вървяха през импровизираното леговище на уивърните на върха на една от кулите в замъка. - Не е зле днес да оставим някое от по-неопитните сестринства да попълни запасите ни.
- Така да бъде - отговори Манон, оглеждайки непознатите уивърни, съжителстващи с Абраксос.
Уивърнът ѝ вече беше буден. Стоеше сам в студа, отправил поглед към бойното поле отвъд градските стени. Към опожареното парче земя, което дори снегът не успяваше да скрие напълно.
Тя самата го беше гледала часове наред. Едва понасяше да прелита над него по време на безкрайните битки всеки ден.
Усещаше гърдите и тялото си изпразнени.
Единствено целеустремеността и ежедневните занимания ѝ пречеха да се свие в някой ъгъл и повече никога да не изпълзи оттам.
Трябваше да продължи напред. Нямаше друг избор.
Иначе просто щеше да загине.
Не я беше грижа, че околните го знаеха. Ансел от Брайърклиф я намери в тържествената зала миналата вечер. Седна на пейката до нея и виненочервените ѝ очи веднага отчетоха, че чинията ѝ си стои пълна.
- Съжалявам - пророни Ансел.
Манон просто продължи да се взира в недокоснатата си чиния.
Младата кралица плъзна поглед из залата, обгърната от мрачна атмосфера.
- Загубих повечето от войниците си - сподели с пребледняло луничаво лице. - Преди вие да пристигнете. Морат ги изкла.
Манон едва събра сили да обърне лице към Ансел. Да срещне изтезания ѝ поглед. Мигна веднъж - единственият отговор, който съумя да свика.
Ансел взе парчето хляб от чинията ѝ, отчупи си късче и го изяде.
- Можем да си поделим Пустошта. Стига да премахнеш проклятието.
Някои от вещиците на дългата маса се напрегнаха осезаемо, макар и да не вдигнаха погледи към тях.
Ансел продължи:
- Ще призная някогашните граници на Вещерското кралство и територията си остават ваши. - Кралицата стана, взимайки хляба на Манон със себе си. - Просто предложение, в случай че ни се отдаде такава възможност.
После се върна с горда крачка при групата си оцелели войници.
Манон не я изпрати с поглед, но думите на кралицата, предложението ѝ се запечатиха в съзнанието ѝ.
Да споделят земята, да си върнат някогашната територия, но не цялата Пустош...
Отведи народа ни у дома, Манон!
Прощалната молба на Астерин още ехтеше в ушите ѝ.
- Днес и ти би могла да не излизаш на бойното поле - предложи ѝ Петра Синьокръвна, опряла ръка в хълбока на уивърна си. - Остани да помогнеш на нуждаещите се. И да си починеш.
Манон впи очи в нея.
Въпреки смъртта на двете матрони и Искра, въпреки че от майката на Петра нямаше и следа, Железни зъби някак успяваха да се организират. Да държат Манон, Петра и крочанките на нокти.
Всеки ден все по-малко и по-малко войници си тръгваха от бойното поле.
- Никой друг не си почива - рече студено Манон.