Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Където и да попаднеше.
Колкото и далеч.
Дори отвъд всички познати светове.
Тя сви пръсти в юмрук и го притисна към бушуващото си сърце. Тази сила ще те отведе у дома.
Вратата към Ерилея се затваряше сантиметър по сантиметър.
Скитница из световете. Пътешественица.
И други го бяха правили преди нея. Тя също щеше да открие начин.
Пътят към дома.
Вече не беше Обещаната кралица. Оттук насетне щеше да се нарича Кралицата светобродец.
Нямаше да се предаде така лесно.
Защото не се боеше.
Елин изтръгна последната частица от силата на Мала, достатъчна да опустоши цял свят. И я запрати към Ключалката.
Последната частица. Последното късче.
После скочи през портата.
99
Елин летеше надолу.
Падаше с шеметна скорост.
Портата на Уирда се затвори зад нея, но тя не си беше у дома.
А когато портата се затвори, всички светове се застъпиха.
И сега тя пропадаше през тях.
Един след друг. Светове от вода, светове от лед, светове от мрак.
Прелиташе през тях по-бързо от падаща звезда, по-бързо от светлината.
Но трябваше да намери дома си...
Светове от светлина, светове от кули, пронизващи небето, светове от тишина.
Бяха толкова много.
Толкова много светове, всички чудновати, всички толкова безценни и съвършени, че дори докато пропадаше през тях, им се дивеше.
Домът ѝ. Пътят към дома...
Разтърси се трескаво за нишката, за спасителното въже в душата си. Запечатано с мастило върху кожата ѝ.
Върни се при мен.
Елин прелиташе с бясна скорост през световете.
Твърде бързо.
Щеше да прелети и твърде бързо през собствения си свят и да го подмине.
Ала не смогваше да забави полета си. Да спре.
Прехвърчаше главоломно от свят в свят, в следващия, и следващия.
Само тази сила е важна, Където и да попаднеш, Елин, колкото и далеч, тази сила ще те отведе у дома.
Елин крещеше. Огнена искра, прелитаща през небето.
Нишката ставаше все по-плътна. Обтягаше се. Сякаш я теглеше.
Но твърде бързо. Трябваше да намали някак скоростта...
Гмурна се в последните останки от жизнената си енергия, издирвайки поне късче сила, с което да забави стремителния си полет.
Пропадна през свят, в който величествен град с невиждано високи лъскави кули бе построен край виещата се снага на голяма река.
Пропадна през свят от дъжд, зеленина и вятър.
И през цялото време крещеше, бореше се с ускорението.
Пропадна през свят от океани, без нито късче суша.
Близо. Домът ѝ беше толкова близо, че почти долавяше познатия аромат на заснежени борове. Ако го подминеше, ако прелетеше през него...
Пропадна през свят от затрупани от снегове планини под искрящо звездно небе. Кацнали на някаква скала, крилат елф и бременна елфа съзерцаваха звездите.
Елфи, но не от нейния свят.
Тя протегна ръка, сякаш можеха да ѝ помогнат, сякаш не беше просто незабележима искрица сила...
Крилатият, приказно красив елф завъртя глава към нея.
И вдигна ръка за поздрав.
Връхлетя я вълна от тъмна сила като нежна лятна нощ.
Не я блъсна, за да я нарани, а да я забави.
Стена, през която прелетя.
Но съумя да намали скоростта ѝ. Силата на крилатия елф я забави достатъчно.
Елин напусна света му, без да издаде и звук.
И тогава ги видя.
Видя заснежените борове, змиевидния гръбнак на планинската верига по протежение на континента ѝ, гъстата плетеница на Оуквалд отдясно и Пустошта отляво. Земя на множество народи, на множество раси.
Видя ги всичките, познати и чужди, във война и в мир, в многолюдни градове и в затънтени селца насред дивото. Толкова много същества. Ерилея.
И Елин се втурна към нея. Вкопчи се в нишката и изрева, придърпвайки се надолу към дома си.
У дома.
У дома.
У дома.
Това не беше краят. С нея не бе свършено.
Напрегна цялата си воля да спре полета си, света наоколо. Портата на Уирда се затръшна с грохотен трясък, затваряйки всички други врати зад себе си.
А Елин се гмурна обратно в собственото си тяло.
***
Знаците на Уирда вече се сливаха с каменистата земя, докато слънцето изгряваше над Ендовиер.
Роуан стоеше на колене пред Елин, готов всеки миг да издъхне в ръцете му, готов да загине с нея.
Ако краят му не дойдеше сам, той щеше да го предизвика. Отидеше ли си Елин, и той си тръгваше с нея.
И тогава го почувства. Докато слънцето се издигаше над хоризонта, усети прилива на енергия по прокъсаната свещена връзка.