Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Съпругът на Кристина, която аз никога не потърсих, ме покани да отида с него в казиното, което посещавали неговата леля и жена му; последната му била вече подарила един залог за тяхното взаимно влечение. Аз приех поканата и намерих Кристина прелестна. Тя говореше вече така добре венециански, както нейният мъж. В това казино се запознах с един химик, който възбуди в мен желанието да изучавам химия. Отидох в къщата му и срещнах там едно младо момиче, което ми хареса. Тя беше негова съседка и идваше само за да прави компания на неговата възрастна жена, докато в определен час биваше отвеждана вкъщи от една слугиня. Аз й бях направил комплимент само един-единствен път, и то в присъствието на старата жена на химика. За моя изненада не я видях в продължение на няколко дни и изказах учудването си от това. Добрата жена разказа, че очевидно нейният братовчед, един абат, у когото тя живеела, станал ревнив поради това и не й позволявал повече да идва.
— Един братовчед, който е абат и ревнив?
— Той я пуска да излиза само празнични дни, за да слуша първата литургия, и то в църквата Санта Мария Матер Домини168, която е на не повече от двадесет крачки от къщата му. Той я пускаше да идва у нас, защото той не ни посещаваше; без съмнение слугинята трябва да му е казала, че вие идвате в нашата къща.
Като враг на ревнивите и като ревностен изпълнител на собствените си любовни капризи, писах на тази братовчедка — ако би пожелала да напусне своя братовчед заради мене, бих и дал една къща, в която тя би била своя собствена господарка. Ще й намеря компания и ще се погрижа за всички приятни неща, каквито Венеция може да предложи. Предадох й това писмо през време на литургията и й загатнах, че ще ме види отново на следния празник, за да ми отговори.
Бях точен на уговореното място и нейният отговор гласеше следното: тъй като абатът бил тиранин, то би се считала щастлива да се изскубне от ръцете му; но тя би могла да се реши да ме последва само ако се оженя за нея. В заключение ми пишеше, че ако имам това честно намерение, то необходимо е само да говоря с нейната майка Джована Маркети, която живее в града Лузия, на тридесет мили от Венеция.
Това писмо раздразни суетността ми и аз даже си помислих, че тя ми е писала в споразумение с абата. Мислех, че ми се поставя примка. Впрочем намирах това предложение смешно и реших да си отмъстя. Но тъй като преди това трябваше да зная всичко, реших да отида при майката на момичето. Тя беше много поласкана от посещението ми, особено когато й съобщих за писмото на нейната дъщеря и й казах, че искам да се оженя за нея, но не мога да се реша на това, докато тя живее у абата.
— Абатът — разказа ми майката — е мой далечен роднина. Той живееше съвсем сам в своята къща във Венеция допреди две години, когато ми каза, че имал голяма нужда от икономка. Той ме помоли за дъщеря ми, като ме увери, че във Венеция ще й се удаде лесно случай да се омъжи. Предложи ми писмено задължение, в което се определяше точно, че при женитбата й ще й даде всички свои мебели, които са оценени на хиляда дуката. Едновременно той я правеше наследница на едно малко имение, което притежава тук и което му носи сто дуката годишен приход. Тъй като сделката ми се видя изгодна и моята дъщеря беше доволна, то той ми предаде нотариално заверения документ, а тя замина с него за Венеция. Аз зная, че я третира като робиня, но тя сама поиска това. Впрочем можете сам да си представите, че имам горещото желание да я видя омъжена; защото докато едно момиче няма мъж, то е изложено на толкова опасности, че една бедна майка никога не може да бъде спокойна.
— Тогава елате с мен във Венеция, освободете я от ръцете на абата и аз ще се оженя за нея. Иначе не бих могъл; защото, ако я получа от неговите ръце, бих се обезчестил.
— О, съвсем не! Той е мой братовчед, макар от четвърта степен. Освен това е свещеник, който всеки ден чете литургията.
— Вие ме разсмивате, добра майко! Всеки знае, че един абат чете литургия, но поради това не си отказва известни дреболии. Вземете я със себе си, иначе оставете надеждата да я видите някога омъжена.
— Ако я взема със себе си, той няма да й даде никога своите мебели и вероятно ще продаде своето имение.
— Това е моя работа. Аз ще я освободя по такъв начин от ръцете му, че тя ще дойде при мен с всички негови мебели. Освен това ще получа и неговото имение; ако ме познавате, не бихте се съмнявали в това. Елате с мен! Уверявам ви, че след четири-пет дни ще бъдете отново тук!
168
Света Мария Божа Майка (лат.). — Б.пр.