Приключенията на Казанова

Бях точен на уговореното място и нейният отговор гласеше следното: тъй като абатът бил тиранин, то би се считала щастлива да се изскубне от ръцете му; но тя би могла да се реши да ме последва само ако се оженя за нея. В заключение ми пишеше, че ако имам това честно намерение, то необходимо е само да говоря с нейната майка Джована Маркети, която живее в града Лузия, на тридесет мили от Венеция.

Това писмо раздразни суетността ми и аз даже си помислих, че тя ми е писала в споразумение с абата. Мислех, че ми се поставя примка. Впрочем намирах това предложение смешно и реших да си отмъстя. Но тъй като преди това трябваше да зная всичко, реших да отида при майката на момичето. Тя беше много поласкана от посещението ми, особено когато й съобщих за писмото на нейната дъщеря и й казах, че искам да се оженя за нея, но не мога да се реша на това, докато тя живее у абата.

— Абатът — разказа ми майката — е мой далечен роднина. Той живееше съвсем сам в своята къща във Венеция допреди две години, когато ми каза, че имал голяма нужда от икономка. Той ме помоли за дъщеря ми, като ме увери, че във Венеция ще й се удаде лесно случай да се омъжи. Предложи ми писмено задължение, в което се определяше точно, че при женитбата й ще й даде всички свои мебели, които са оценени на хиляда дуката. Едновременно той я правеше наследница на едно малко имение, което притежава тук и което му носи сто дуката годишен приход. Тъй като сделката ми се видя изгодна и моята дъщеря беше доволна, то той ми предаде нотариално заверения документ, а тя замина с него за Венеция. Аз зная, че я третира като робиня, но тя сама поиска това. Впрочем можете сам да си представите, че имам горещото желание да я видя омъжена; защото докато едно момиче няма мъж, то е изложено на толкова опасности, че една бедна майка никога не може да бъде спокойна.

— Тогава елате с мен във Венеция, освободете я от ръцете на абата и аз ще се оженя за нея. Иначе не бих могъл; защото, ако я получа от неговите ръце, бих се обезчестил.

— О, съвсем не! Той е мой братовчед, макар от четвърта степен. Освен това е свещеник, който всеки ден чете литургията.

— Вие ме разсмивате, добра майко! Всеки знае, че един абат чете литургия, но поради това не си отказва известни дреболии. Вземете я със себе си, иначе оставете надеждата да я видите някога омъжена.

— Ако я взема със себе си, той няма да й даде никога своите мебели и вероятно ще продаде своето имение.

— Това е моя работа. Аз ще я освободя по такъв начин от ръцете му, че тя ще дойде при мен с всички негови мебели. Освен това ще получа и неговото имение; ако ме познавате, не бихте се съмнявали в това. Елате с мен! Уверявам ви, че след четири-пет дни ще бъдете отново тук!