Съдбовният кораб [bg]

При думите му Малта рязко извърна глава.

— Рейн? — попита нощта. — Рейн?

Надеждата в гласа ѝ го запрати в будно състояние. Зад него, по люспестото тяло на Тинтаглия стържеха пясък и камък, докато драцената се раздвижваше.

— Виж ти — сънено каза тя. — Изненадана съм. Мислех, че само Древен може да броди насън самостоятелно.

Той вдиша дълбоко.

— Беше като да споделям сънната кутия с нея. Беше истинско, нали? Бях с нея, докато тя стоеше там.

— Несъмнено беше споделяне с нея и беше истинско. Но не знам какво имаш предвид под сънна кутия.

— Това е устройство на хората ми, което понякога се използва от любовници, на които им се налага да бъдат разделени. — Думите му заглъхнаха и спряха. Нямаше да споменава, че подобни кутии работеха, защото съдържат дребно количество прах от магическо дърво, примесено със силни сънни билки. — Обикновено когато любовниците се срещнат в подобни сънища, споделят онова, което си представят. Но тази нощ се почувствах сякаш Малта беше будна, но аз бях с нея, в съзнанието ѝ.

— Така е — самодоволно изтъкна драцената. — Срамота е, че не си по-вещ в подобно сънно пътуване. Ако беше, можеше да я известиш за себе си и тя щеше да ти каже къде да я намериш.

Рейн направи гримаса.

— Видях звезди. Знам накъде се е насочил корабът ѝ. И знам, че не изпитваше болка, нито пък беше държана по някакъв начин. Драконе, нямаш представа колко окуражаващо е това за мен.

— Нямам ли? — меко се засмя драцената. — Рейн, колкото по-дълго сме в близост един до друг, толкова повече преградите между нас ще изтъняват. Древните, които можеха да сънебродстват, бяха все приятели на драконите. Подозирам, че новооткритата ти дарба има същия източник. Погледни се. Всеки ден придобиваш повече и повече от моя облик. С медни очи ли си роден? Съмнявам се. А още повече се съмнявам, че са светели както сега. Гърбът те боли заради растежа ти. Погледни ръцете си, погледни как ноктите ти се втвърдяват, за да заприличат на моите. Дори сега светлината от огъня танцува по бляскавите люспи върху челото ти. Даже и обвит в пашкулите си, моят вид е оставил отпечатъка си върху твоя. Сега, когато драконите са живи и отново ходят по света, онези, които пожелаят да са наши приятели, ще носят символите на това сдружение. Рейн, ако си намериш партньор и станеш баща, ще получиш следващото поколение от Древни.

Думите ѝ секнаха дъха му. Той седна изправено, зинал към нея. Драцената разтегна широко страховитите си челюсти от веселие и заговори в съзнанието му. Отвори мислите си за мен. Позволи ми да видя звездите и островите, които си зърнал. Може би мога да разпозная нещо. Утре ще продължим търсенето си на жена, достойна да бъде майка на Древни.