Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

После се обърна, заби железните шипове на шпорите си в хълбоците на коня и отлетя в облак изритана пръст.

Имотан пресрещна погледа на Ток и го насочи към редицата на гребена.

— Сетите са тук — точно както е обещано, Ток-старши.

Ездачите изкачиха хребетите и билата на север — извита, вълнуваща се редица от хиляди леко въоръжени улани. Долу, на широката открита равнина, измежду унтанските нередовни части, се понесе силен стон. Арбалетните стрели — понякога толкова нагъсто, та беше трудно да се гледа през облаците им — намаляха и оредяха съвсем. Беззащитните мъже и жени се скупчиха като мравки около три карета пехота в средата и потърсиха убежище в тях. Ток добре си представяше жестоката необходимост тази пехота да отблъсква собствените си съюзници — да допуснат когото и да е вътре означаваше да нарушат целостта на собствения си строй. И все пак, толкова много! Ако се стегнат и се построят по какъвто и да е начин…

— А сега, Ток — произнесе Имотан с вдигната ръка и извисяващ се глас, — понеже ние, сетите, оставаме свободен народ — свободни да избираме! Ние избираме да вървим!

И той даде знак на знаменосеца, който завъртя високото си знаме с прясно одраните бели кожи и животински черепи. Капчици кръв паднаха върху плешивата глава на Ток, той трепна и се сниши. Да вървят? Иска да каже, че ще нападат?

По всички била на ниските хълмове ездачите се обърнаха, тръгнаха си и се изгубиха от поглед. Ток зяпна и се обърна наляво и надясно. Какво? Какво беше това? Облеченият в бели кожи отряд на Имотан разположи конете си между него и шамана, когато той обърна своя кон.