![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Влажните, набръчкани очи се присвиха, докато Имотан мина към доволна усмивка.
— А сега съюзи като този повече не са необходими, малазанецо. Имаш ли да кажеш нещо накрая?
Ток се застави да се отпусне. Безполезно, колко безполезно е било всичко.
— Риландарас не може да разруши Хенг, Имотан. Никога не е можел и никога няма да може.
— Ще видим — и шаманът даде знак на хората си.
Две копия пронизаха Ток откъм страните, надигнаха го от седлото и после бяха издърпани. Той въздъхна от непреодолимата болка. Светът му се сви до коридор от светлина и ужасна мъка. Едвам усещаше как войската се изтегля и го оставя свит в седлото му.
След време конят неспокойно се помръдна, той се наклони и падна, без дори да усети удара. Лежеше и гледаше небето през снопче сухи златни стръкове трева, докато някаква тъмна сянка не затъмни погледа му и не седна до него.
Остър удар по лицето му. Той примигна и примижа към някакъв човек, който клекна пред него и навлажни устните му.
— А, капитан Мос. Благодаря ти… но не мисля, че има много надежда…
Капитанът го разглеждаше. Белегът през лицето му синееше и зарастваше в червено. Мос въздъхна, седна, отскубна една тревичка и я задъвка. Бавното осъзнаване доведе печална усмивка на устните на Ток.
— Но… ти няма и да опиташ.
— Тъй вярно.
Ток се засмя, загърчи се и се закашля. Влага намокри устните му. Той я докосна и разгледа окървавените си пръсти.
— Така. Тя те е изпратила, нали? Мислех си, че Нокътят се е злепоставил.
— Аз работя за своя сметка. Понякога оправям недовършени работи за нея.
Мос погледна настрани и обходи с поглед хоризонта. Миг по-късно продължи:
— Започнах да се възхищавам от вас, наистина. Искам да знаете това. Съжалявам.
Той смени положението си и провери местността зад себе си.
— Тя иска да знаете, че и тя съжалява. Докато стояхте настрани, беше готова да не се захваща. Но това…
Той поклати глава, извади тревичката, разгледа я и я захвърли.
— Предлагам да опиташ с Урко — влажно издиша въздух Ток. — Първо застани наистина близо до него…
— Кажи ми за Граничните патрули. Какво или кого охраняват те?
С отслабваща глава, Ток опита да я поклати в отрицание — може би успя, но не беше сигурен. Остърга почвата с пръстите си и приближи до лицето си шепа черна пръст, примесена с кръв.
— Радвам се да умра тук — завалено каза той. — Радвам се. Слънчевата светлина. Вятърът. Красиво е…
Мъжът стана и отупа прахта от кожите си. Миг по-късно тропот на копита разтресе земята. После нищо. Вятърът почукваше тежките треви. Бръмчаха насекоми. Слънцето стопли едната страна от лицето на Ток. После отново движение. Нямаше представа колко време е минало; всеки дъх му се струваше вечност от болезнено вдишване, последвано от овлажнено издишване. Сега пред него стоеше някой друг — облечен в мокасини и кожи сет. Мъжът огледа раните му и надигна лицето му, но Ток видя само тъмно петно. Мъжът му каза нещо — въпрос — но Ток забеляза само как слънчевата светлина има златен отблясък. Мъжът си тръгна, придружен от много коне. Тишината на степта — в действителност тя не бе тишина — се завърна. Ток усети как се слива с нея.
Най-напред Наит не можа да повярва, когато сетите се оттеглиха. Стори му се, че е нещо за отвличане на вниманието или жестока хитрост. Беше уверен, че са загинали. Сега обаче се включи в мощните радостни викове, последвали изчезването им. Високото знаме, отбелязващо къде хората на Меча са вкопчени в битка със Златните моранти, се вееше насърчително. Неспирното смазващо напредване на Златните през малазанския строй се разколеба. Пред Наит нередовните войници вдигнаха оръжия във въздуха и подкрепиха пехотата, която допреди секунди ги бе отблъсквала с плоското на мечовете си.
Тогава, като по общо решение, леките пехотинци изчезнаха и Наит видя фаларската пехотна фаланга да се приближава бегом. Очевидно, бяха видели единствената си възможност да разбият имперските части. Железните халчести полички, украсени с бронз, проблясваха, докато фаларците стъпваха в крак. Държаха здраво опрени един в друг широките си, украсени, покрити с кожа щитове. Измежду щитовете право напред стърчаха къси мечове. Квадратните фаларски шлемове обграждаха очите — някои преценяващо присвити в търсене на целите си, други широко и кръвожадно отворени.