Каменният кръг [bg]

Водата беше мътносива, но достатъчно прозрачна, за да зърна как нещо се движи бързо под повърхността. Още едно поклащане наклони сандъка настрани и внезапно острият връх на перка проби повърхността на водата и сивият гръб се показа за миг, разстилайки малки вълнички.

Мускетът гръмна до мен и очите ми залютяха от облака черен дим. Зрителите извикаха в хор и когато отново можех да виждам ясно, забелязах малко кафеникаво петънце да се разлива около сандъка.

— Акулата ли уцели, или конското месо? — попитах тихо Джейми.

— Сандъка — каза той с усмивка. — Но пак си беше добър изстрел.

Още няколко изстрела отидоха на халос, докато сандъкът танцуваше по вълните от ударите на акулите. Бели и кафяви парчета хвърчаха от сандъка, около него се разливаше голям обръч от мазнина, почерняла кръв и отломки. Сякаш по магия започнаха да се появяват и птиците, по една-две, и се гмуркаха да клъвнат по нещо.

— Не добре — каза накрая Манцети, като свали мускета и обърса лицето си с ръкав. — Много далече. — Потеше се и лицето му беше почерняло от барута; ръкавът бе оставил бяла ивица през очите и той заприлича на енот.

— С удоволствие бих хапнал филе от акула — чух наблизо гласа на капитана. Обърнах се и го видях да се взира във водата към пиршеството на акулите. — Сигурно можем да свалим лодка, а господин Пикар?

Сред бурни възгласи боцманът обърна „Артемида“ към останките от сандъка във водата. Една малка лодка с Манцети, мускета и трима моряци с куки и въжета беше свалена зад борда.

Когато стигнаха до мястото, от сандъка не бе останало нищо, освен няколко трески. Но все още се забелязваше трескава активност; водата кипеше от мятащите се под повърхността акули и почти нищо не се виждаше заради цяло ято морски птици. По едно време видях заострена муцуна да изниква от водата с отворена уста, захапа една от птиците и изчезна под вълните само за част от секундата.

— Видя ли това? — попитах смаяна. Знаех, в общи линии, че акулите са добре оборудвани със зъби, но тази практическа демонстрация бе по-впечатляваща от всички снимки в „Нешънъл Джиографик“.

— Аха, бабо, бабо, защо са ти толкова големи зъбите! — рече Джейми, също впечатлен.

— Имат и още как! — чу се глас наблизо. Обърнах се и видях ухиления Мърфи до мен, едрото му лице сияеше от свирепа радост. — Ама няма да са им от полза, кога им пробият дупки в чутурите! — Удари с огромния си като свински бут юмрук по перилата и изкрещя: — Докарай ми едно зъбато копеле, Манцети! Едно шише с бренди за готвене те чака!

— Май го приемате лично, господин Мърфи? — попита любезно Джейми. — Или чисто професионално?

— И двете, господин Фрейзър, и двете — отвърна готвачът, като наблюдаваше лова с яростно внимание. Изрита с дървения си крак по борда и се чу кух удар. — Те са опитвали моя вкус — каза той с мрачна наслада, — но аз съм опитвал много повече от тях!

Лодката едва се виждаше сред птиците и заради крясъците им не чувах друго, освен бойните викове на Мърфи.

— Стек от акула с горчица! — ревеше Мърфи, присвил очи в екстаза на отмъщението. — Задушен черен дроб с туршийка! Ще направя сапун от перките ви и желе от очите ви в шери, гадни копеленца!

Видях Манцети коленичил на носа, прицелваше се с мускета, и после черния дим, когато стреля. А след това и господин Уилъби.

Не го бях видяла да скача през борда; никой не го бе видял, всички се взираха в лова. Но той беше там, на известно разстояние от мелето около лодката, и бръснатата му глава лъщеше като рибарска плувка, докато се бореше с една огромна птица, която млатеше с крила водата.

Изкрещях и Джейми откъсна очи от лова, ококори се за миг и преди да успея да помръдна или да продумам, скочи зад борда.

Ужасеният ми вик съвпадна с рева от изненада на Мърфи, но Джейми вече се стрелкаше във водата и наближаваше китаеца.

От палубата се понесоха викове — и пронизителен писък от Марсали, — когато всички осъзнаха какво се е случило. Мократа червена глава на Джейми изскочи до господин Уилъби и след секунди той уви ръка около врата на китаеца. Господин Уилъби се беше вкопчил в птицата и за миг не бях сигурна дали Джейми се опитва да го спаси, или да го удави, но после ритна силно и започна да влачи китаеца и птицата към кораба.

Триумфални викове се понесоха от лодката и около нея се разля червено петно. Последва страшно мятане, докато една акула бе вързана за опашката и повлечена към кораба. След това настъпи истинска суматоха, когато мъжете в лодката видяха какво става във водата наблизо.