Гравитационна дъга [bg]

„Киселината“ също е в движение, макар и вътре на закрито, дебне сънищата си. Помещението изглежда като голяма стая, тъмно и силно задимено от тютюн и марихуана, пръснати ръбести парчета натрошена мазилка там, където стените са били съборени, навсякъде по пода разхвърляни сламеници, върху един от тях двойка влюбени допушват последната спокойна цигара, на друг някой хърка… лакиран блестящ концертен роял „Бьозендорфер Империал“, на който пременена само по войнишка рубашка се е облегнала Труди, отчаяна муза с изпънати дълги голи крака.

— Густав, моля те ела да спиш, вече разсъмва.

Единственият отговор е раздразнително подрънкване на басовите струни. „Киселината“ е силно наклонен на една страна, съвсем неподвижен, като смалено и изсушено дете, чието лице е било продължително обработвано с хвърляния от прозорци на втория етаж, „първи фрикции“ извършени в полицейски участъци от женствени сержантски юмруци в ръкавици, златиста следобедна светлина над хиподрума в Карлсхорст, черна светлина излъчвана от павирани среднощни булеварди изящно набръчкани като кожа опъната върху камък, бяла светлина от атлазени рокли, пирамиди от блестящи чаши пред огледалата на бар, буквите М в шрифт сан-сериф над входовете на метростанциите сочещи с безметежен магнетизъм към небето, за да свалят стоманените ангели на възвеличението, бездушна капитулация — лице, което в съня си е ужасяващо старо, изоставено на историята на неговия град…

Очите му се отварят — за момент Слотроп е само засенчени зелени гънки, силно осветен шлем, и нивата на яркост все още са несъпоставими. После кимане с мила усмивка, всичко е наред, да, привет Ракетчико, какво става? Все пак закоравелият стар наркоман не си пада много по любезността и моментално отваря импулсивно торбата и наднича вътре, с очи като дупчици от препикано в снега, за да види какво е получил.