Гравитационна дъга [bg]

— Споразумее ли се за нещо, той обикновено го доставя. Нали не си имал неприятности с фалшивия пропуск, който ти е направил?

— М-м-да-а-а-а… — Охо. О, егати, аха-а, да, точно исках да питам за това пропускче на името на Макс Шлепциг… — Та така. — Но междувременно Труди, която е изоставила Густав на пианото, идва при Слотроп, сяда на колената му и отърква долни бузи в мъхестия чатал на панталоните му, сладичките голи крака шепнат заедно, косата се разпръсква, войнишката рубашка е полуразкопчана, а „Киселината“ в даден момент се е претърколил и, стенейки, е заспал отново. Труди и Слотроп се оттеглят на един доста отдалечен от „Бьозензорфа“ сламеник. Слотроп се отпуска назад с въздишка, сваля шлема и оставя едрата, ласкава и сочна Труди да прави каквото пожелае с него. Ставите го наболяват от дъжда и разходките из града, наполовина е упоен, Труди го целува до изумително успокоение, той се чувства като на открито пространство тук, няма облагодетелствани сетива или органи, всички участват равностойно в играта… вероятно за първи път в своя живот Слотроп е приел, че не е задължително да бъде надървен, което е още по-добре, защото това изглежда става не толкова с пениса му колкото с… о, милост, неудобно се получава, но… ами носът му всъщност се натопорчва, слузта започва да тече, дотук имаме носово надървяне и Труди сигурно го е видяла, как да не го забележи… тя приплъзва устни върху пулсиращата муцуна и забива половинметров горещ език в една от ноздрите му… той усеща всяка отделна розова вкусова брадавичка докато Труди прониква дори още по-дълбоко, отмества настрана стените на преддверието и вътреносовото окосмяване, за да настани главата, а после и раменете си и… леле! тя е наполовина вътре и преспокойно може… повдига колена, припълзява напред като се захваща с ръце и крака за космите и успява най-после да се изправи вътре в много приятно осветената голяма червена зала, където тя не може да различи стени или таван, а по-скоро постепенно избледняване, до цвета на морска раковина и пролетни оттенъци на розовото във всички посоки…

Двамата заспиват в зала изпълнена с хъркане и ниски плътни тонове от рояла, а милионите дъждовни иглички дупчат дворовете навън. Насред разгара на Злокобния Час, когато Слотроп се пробужда, Труди и Густав са в някоя друга стая и подрънкват с чаши за кафе, а около мръсния прозорец една костенуркова котка гони мухи. А Бялата Жена чака Слотроп край Шпрее. Той не е особено предразположен да тръгва. Появяват се Труди и Густав с кафе и половин цигара с марихуана, всички сядат и дърдорят.

Густав е композитор. От месеци той води яростен спор с „Киселината“ за това кой е по-добър, Бетовен или Росини. „Киселината“ е за Росини.

— Не съм чак толкова за Бетовен като личност, колкото за него като представител на германската диалектика, за включването на все повече и повече ноти в гамата, стигащо до своята най-висока степен с додекафоничната демокрация, при която всички ноти са еднакво чуваеми и слушаеми. Бетовен е един от архитектите на музикалната свобода; независимо от своята глухота той е откликнал на изискванията и потребностите на историята. Животът на Бетовен е изпълнен с трагедия и величие, докато Росини още 36-годишен се оттегля в пенсия, за да курварува и дебелее.