Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Вече маскираните слуги на Бурони бяха заели места от двете страни на бесилката.
Пред тях бе оставено едно въже, грижливо навито.
Войниците, натоварени да се грижат за реда по време на екзекуцията, се намираха вече в долните зали.
Управителите се движеха насам-натам, давайки последните си нареждания.
Една голяма тълпа се бе събрала вече на площада. Любопитни от всякаква възраст, бедни и богати се бяха стекли.
Никой обаче още не знаеше кого ще окачи палачът на въжето.
Тълпата изпълваше не само площада. Много хора бяха натрупани по прозорците и балконите на съседните здания.
Млади момичета и деца се бяха размесили в тълпата.
Всички желаеха да присъстват на ужасното зрелище, на новото престъпление, което инквизицията щеше да извърши.
В този океан от глави внезапно настъпи едно раздвижване.
Няколко сенатори се бяха показали на балконите на палата на дожовете.
При вида на техните пурпурни мантии народът разбра, че екзекуцията ще бъде скоро извършена.
Ложата скоро бе заета от съветниците, които дожът бе определил да бъдат свидетели на екзекуцията.
Внезапно видяха да се появява всред тях главният шамбелан Николо Стено. В отсъствието на управителя на Сан Марко, той бе натоварен от Висшия съд да прочете присъдата.
Той държеше в дясната си ръка официалния документ.
Тържествено мълчание се възцари сред тълпата.
Всички устремиха очи към шамбелана.
Тържественият момент бе настъпил.
Лакеят, носещ запалената свещ, се появи зад патрициите. Николо Стено съобщи на народа, че Висшият съвет на тримата и Н. В. дожът са решили да осъдят на смърт черния роб Горо и да приложат наказанието чрез обесване.
Обвиняемият бил признат за виновен в предателство.
Тон се осмелил да поддържа тайни връзки с Марино Маринели, пирата.
Обвинен беше също, че се е осмелил да проникне в тайните стаи на палата.
Щом прочете прокламацията, шамбеланът се обърна към слугата, който носеше запалената свещ и угаси пламъка й.
Присъдата бе произнесена!
В този момент излязоха войниците с биещи барабани, от залите на кулата Сан Марко, за да образуват един широк кръг около червените колони и бесилката.
Общото внимание се насочи към моста, където обикновено се явяваха осъдените, когато ги отвеждаха на мястото на екзекуцията.
Внезапно един вик се разнесе и премина от уста на уста…
Двамата помощници на палача, маскирани, се появиха между стълбовете на дожовия палат. Те влачеха със себе си негъра, окован във вериги.
Горо като че ли представляваше за любопитството на тълпата едно неочаквано зрелище.
Той оказваше упорита съпротива на двамата помощници, които го влачеха към бесилката.
Отчаяните движения, дрънкането на веригите му, грубите обноски на двамата мъже, които го влачеха, представляваха трогателна гледка.
Бурони маскиран, следваше жертвата си с важна походка.
Държеше в ръката си обвинителния документ, позорния ръкопис.
Зад него вървяха двама изповедници.
Когато помощниците отведоха Горо до бесилката, те го повалиха на земята.
Другите слуги, които стояха край бесилката, се отправиха към негъра и му махнаха оковите.
В този момент червеникавите лъчи на залязващото слънце озариха целия площад със своята тъжна светлина. Вечното светило бавно се скриваше.
Изповедниците коленичиха и започнаха да се молят. През това време двамата слуги изправиха Горо и му хванаха здраво ръцете.
Бурони хвана края на навитото въже, направено като примка, изкачи се по стълбата и го пропъха през желязната халка, прикрепена в горната греда на бесилката.
Малко по малко фаталната примка достигна до височината на раменете на Горо.
Двамата помощници я хванаха и прекараха около врата на негъра.
Бурони слезе важно от стълбата и подаде на един от помощниците си свободния край на въжето, който държеше в ръка.
Негърът скърцаше със зъби от безпомощност.
Той отблъсна грубо един от монасите, който искаше да му даде последното утешение…
Слугите на палача очакваха само един сигнал на своя господар, за да издърпат въжето и да издигнат нависоко своята жертва.
Мъртва тишина владееше сред тълпата.
Всички гледаха със затаен дъх човека, който щеше да умре…
Бурони даде кратка заповед.
Помощниците пристъпиха към задълженията си…
В момента, когато тялото на Горо започна да се издига към върха на бесилката, шамбеланът се появи отново в ложата.
Държеше в ръка една запалена свещ.
— Спрете екзекуцията! — извика внезапно Николо Стено, със заповеднически глас. — В името на Съвета на тримата махнете въжето!
Бурони издигна очи, изненадан, към ложата… после направи знак на своите помощници да изпълнят заповедта на шамбелана и негърът, който вече бе започнал да изпитва ужаса от смъртта, стъпи бавно на земята.