Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Главният шамбелан обясни тогава с висок и ясен глас причината за това спиране на екзекуцията.
— Престъпникът — каза той — трябва да бъде подложен на още един разпит, който е от голяма важност за Висшия съвет. Екзекуцията се отлага, докато се изпълни тази формалност. Да се отведе робът в килията му.
27. Венчани
Когато напуснаха манастира, Анунциата и Марино се настаниха заедно с кардинал Белармин в колата му.
През време на пътуването кардиналът се интересуваше за проектите на двамата влюбени и се радваше, че е допринесъл за тяхното щастие.
Обаче Марино не можеше да тръгне веднага за Санта Рока. Бе задължен да престои малко в Рим.
Духовникът забеляза, че неговото протеже не ще намери хотел в Рим, достоен за него и годеницата му.
Изказа съжаление, че не може, в качеството си на духовно лице, да им предложи един апартамент в жилището си.
Но той ги посъветва да отидат в палата Боргез.
— Владетелят на Санта Рока ще бъде приет княжески — добави той.
При тия думи Анунциата изтръпна. Кардиналът я бе посъветвал да се обърне към нейната смъртна неприятелка.
— Да напуснем Рим още тази вечер, любими! — каза тя съвсем ниско на Марино. — Спаси ме от тази могъща и ревнива жена.
Кардиналът не чу тия думи, тъй като нещо бе привлякло погледа му вън от колата.
Когато достигна до вратата Анжелика, колата внезапно се спря и конете се препънаха.
Чу се плющене на камшик и гласове се разнесоха отляво и отдясно.
— Ние сме нападнати от разбойници! — произнесе кардиналът, който бе станал блед.
Маринели, възмутен от подобна подлост, се готвеше да отвори вратичката и да излезе вън, когато конете, освободили се от препятствието, бързо понесоха колата напред.
— Тя бяха двама. Единият лежи на земята. Той не бе забелязал цвета на лицата им.
В действителност двамата бандити не бяха други, а Хасан и Сазим, двамата шпиони на Висшия съвет.
Анунциата също се бе уплашила.
Тя се бе притиснала до Марино и го замоли за втори път да тръгнат бързо, същата вечер даже.
Графът отстъпи на нейното желание и й обеща да купи в Рим една кола и един кон, необходими за пътуването им.
Но добрият кардинал ги избави отново от затруднение и постави великодушно на тяхно разположение колата си и кочияша.
— Дъщерята на моя стар честен слуга — добави той — ще може да стане прислужница на сеньоритата!
Марино се показа покъртен от толкова добрина и благодари горещо на Негово Превъзходителство за предложението му.
— Аз мога тогава — каза той — да предприема още тази вечер моето пътешествие към Санта Рока. Анунциата и нейната прислужница ще заемат място в колата, докато аз ще ги придружавам на кон.
Колата скоро пристигна в двореца на кардинала.
Белармин и Марино слязоха; Анунциата остана в колата.
Когато двамата мъже се бяха отдалечили във вътрешността на двора, верният слуга на кардинала се приближи и изказа на Анунциата почитанията си.
Съобщи й също, че е заповядал на дъщеря си да я поздрави и да я последва в нейното пътешествие.
Анунциата бе приятно изненадана и очарована.
Тя излизаше от един ужасен живот, където дълго време бе изложена на мъки и унижения.
Сега внезапно бе изтръгната от затвора и пренесена в някакво царство на бляновете.
Слугата представи на годеницата на графа своята дъщеря Джустина и донесе някои провизии за пътешествието.
Графът се сбогува с кардинала, дълбоко трогнат от услугите, които му бе направил последният.
Кардиналът придружи благородника до края на стълбата, пожела му за последен път добро пътуване и после Марино даде на кочияша адреса на хана, където бе оставил коня си.
След като се движи няколко минути из мрачните улици на Рим, колата се спря пред хана.
Маринели взе коня си, който стоеше привързан за един стълб в двора на хапа, заплати княжески на ханджията, после се покачи на седлото и посочи на кочияша направлението, където трябваше да тръгне.
Екипажът се отдалечи в нощта, една нощ топла и благоуханна, каквато само италианското небе познава.
Марино яздеше близо до вратата, със замечтан поглед, опиянен от щастието.
Обаче една грижа, една единствена грижа помрачаваше челото му.
Той държеше своето бързо възтържествуване само благодарение на хитростта на Горо.
Верният роб се беше върнал отново във Венеция, за да се жертва за своя господар.
Може би той се намираше в опасност.
Най-сетне грамадната синева се появи пред възхитителните погледи на пътешествениците.