Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Така инквизиторите се забавляваха да излизат от време на време от мистерията, която ги покриваше, и да показват всемогъщие пред очите на народа.
Великият капитан виждаше най-сетне осъществено обещанието си, което така често бе повтарял на негъра: да го види на бесилката пред палата на дожовете.
Обаче Силвио Зиани не можа да присъствува на наказанието на негъра предател, понеже трябваше да тръгне с нова флота срещу Санта Рока.
Само една личност посрещаше всичко с равнодушие. Това бе Катерина, дожесата.
Новината за арестуването на негъра не бе предизвикала в нея нито радост, нито омраза.
Тя губеше един ценен пратеник, измяната на който използваше.
Не беше ли тя самата предателка от същата степен?
Не беше ли се заклела на незаконнородения, своя девер, да убие мъжа си, да постави Венеция пред краката му, ако той й подари сърцето си?
Робът й бе направил по време на карнавала една ценна услуга, която свидетелствуваше за неговата вярност.
Той бе помогнал на мистериозния кръстоносец и нея да се познаят в тълпата маскирани.
С други думи, тя го познаваше като един ловък служител и още очакваше резултата от последната му мисия.
Мистерията, която покриваше за нейните очи връзките на Марино и Мадлена, оставаше още непроницаема за нея…
В същия ден, когато трябваше да бъде изпълнена екзекуцията на негъра, една от придворните дами се появи неочаквано в будоара на дожесата.
— Какво се е случило? Какво означава вашият ужас, Паолина? — запита дожесата учудена.
Дамата се позова на милостта на августейшата си господарка и й заяви с глас, прекъснат от вълнение, че от много седмици насам пазела една важна тайна.
Разказа, че една нощ забелязала от прозореца си Горо, напущащ апартаментите на дожесата.
Заинтересувана от това, проследила негъра.
— Угасих светлината, която гореше на масата ми — каза тя — и започнах да следя. Един час вече бе изминал от изчезването на роба, когато внезапно чух болезнено охкане… Сънят, твърде ясен в нощната тъмнина се приближаваше все повече. Чух също тежко вървене. Отстраних предпазливо завесата на моя прозорец и хвърлих поглед към полутъмния коридор. Потреперих от ужас. Едно ужасно видение се изпречи отсреща ми. Забелязах една призрачна страшна форма, която се промъкваше по коридора, към моята врата. Успях да се овладея от ужаса, да разгледам страшния образ, който ме изплаши и струва ми се, че познах…
При тия думи придворната дама се поколеба, като че ли се страхуваше да не излъже дожесата.
— Какво сте видели? Разкажете ми! — каза Катерина. — Вие ме заинтересувахте много, Паолина — добави тя с ироничен и недоверчив тон.
— Познах — продължи придворната дама — старата просякиня от площада Сан Марко! Горо носеше нещастницата на ръцете си. Тя изпускаше болезнени охкания, като че ли нейният спасител я бе освободил в последната минута.
Почетната дама привърши разказа си.
Тя се извини, че бе пазила така дълго мълчание върху това събитие, казвайки, че е искала да не даде възможност да се арестува довереникът на дожесата.
Катерина остана замислена няколко минути. После се обърна към дамата си с твърд и властен глас:
— Паолина! — каза тя. — Върви бързо в залата на Висшия съвет и съобщи всичко на висшите съдии.
Камериерката се ужаси, чувайки тази заповед. Тя не се осмеляваше да се срещне с кървавите съдии.
— Не се страхувайте! — каза й дожесата с успокоителен тон. — Знайте, че дожесата ви взема под своя закрила и че не ще ви бъде сторено никакво зло. Изпълнете заповедта ми! Идете и разкажете на инквизиторите какво сте видели. Кажете, че Горо е освободил старата просякиня Луала и я е отнесъл на ръце. Ако съветът ви упрекне защо не сте направили по-рано това откритие, кажете тогава, че сте ми го съобщила едва днес! Отговорете изчерпателно на всеки въпрос, който ви задават. Престорете се, че не знаете за посещенията в моя будоар. Не казвайте никакви предположения за неговата мисия. Следвайте наставленията ми буквално. Сега побързайте! Трябва веднага да се предупредят инквизиторите, за да вземат своето решение. След няколко часа негърът ще бъде обесен на площад Сан Марко и неговото тяло ще се люлее като едно страшно знамение, пред стълбовете от червен мрамор, които красят фасадата на палата.
При тия думи дожесата се сбогува със своята камериерка, която я послуша и трепереща се отправи за залата Бусола.
Помощниците на палача вече бяха издигнали пред палата на дожовете зловещата машина.
Грубо одяланите греди на бесилката представляваха зловещ контраст с богатите колони зад тях.
Всичко бе готово за екзекуцията.