Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
По предложение на Маринели, кардиналът пожела да изслуша и двете страни.
Той помоли игуменката да пусне Анунциата от нейната килия, за да може да се яви пред него.
Маринели направи втора забележка, с която направи много деликатно, даже критично положението ма кларистката.
Той попита смело кардинала, дали игуменките са натоварени да проявяват строгост към лицата, които още не са взели расото, нито даже са приети като послушнички.
Игуменката, гордата сеньора с монашеско облекло, почервеня от гняв и затрепери.
— Лошият дух е обхванал това момиче! — извика тя, измервайки с поглед Марино, който стоеше прав, неподвижен, със скръстени ръце, с гневен поглед. — Този чужденец е неин любовник. Той я е погубил. И нейната гибел е неизбежна, ако той я види отново.
— Вашето усърдие е излишно, уважаема игуменке! — подзе кардинал Белармин, с приятен, тих глас. — Ние нямаме никакво право върху сеньоритата, тъп като тя не е взела расото.
Той замълча за момент. После стана и заяви тържествено:
— Ние ще я предадем в ръцете на граф Санта Рока — каза той. — Неговото желание ще бъде изпълнено. Ние ще благословим техния брак.
— Този чужденец няма вече никакво право! — произнесе игуменката, давайки свобода на гнева си. — Този граф не може вече да се ожени, понеже Висшият съвет на Венеция го е обявил вън от закона и неговите часове са преброени.
— Светият отец — продължи кардиналът със спокойствие — знае всички нещастия, които са сполетели благородника. Нямаме право, сестро, да се произнасяме върху неща, които не са ни понятни. Конфликтът, който е възникнал между граф Санта Рока и някои членове на сената на Венеция, трябва да ни остане чужд.
Игуменката бе съвършено унижена.
Тя пребледня като смъртница и хвана с треперещата си ръка облегалото на един близък стол, като че ли щеше да се повали.
Напразно се бе надявала, че ще може да очерни Марино пред очите на кардинала.
Нейните усилия бяха сломени от великодушието на висшия духовник.
Тя разбра, вече късно, че държеше едно оръжие с две остриета, което заплашваше да нарани нея самата.
Внезапно се разнесоха стъпки във вестибюла. И въздишки…
Духовникът погледна към вратата.
В същия момент прислужващата сестра отвори и Анунциата се появи на прага, бледа, натъжена, с очи, потънали в сълзи.
При вида на кардинала, нещастната падна на колене и издигна бавно очи към духовника, искаща с няма молитва неговата закрила.
Кардинал Белармин не можа да скрие дълбокото си вълнение при вида на тази сърцераздирателна скръб.
— Имайте милост към моята нещастна съдба! — изплака най-сетне тя. — Освободете ме от моя карцер. Тази безмилостна жена — и тя посочи с ръка игуменката — ме държи от много дни затворена в една влажна килия, като че ли съм извършила някакво престъпление…
Кардиналът я улови нежно за ръката и й помогна да стане.
— Вашето желание ще бъде изпълнено. Съвземете се сеньора! — каза той с приятен глас.
После се обърна важно към игуменката, която трепереше от ярост и отчаяние, и я упрекна със строг тон за нейното фалшиво усърдие и лоши обноски.
— Тази ли е вашата дейност? — й каза той. — Вие сте сгрешили, сестро, от заслепение. Вас ви е обладала зла сила, която трябва да прогоните.
Игуменката не отговори на думите на кардинала. Тя гледаше втренчено пред себе си…
— Господин граф Санта Рока — каза тогава кардиналът, обръщайки се към Марино, ням, но не безчувствен свидетел на тази сцена, — поставям под ваше покровителство сеньорита Анунциата Фарсети, която вие желаете така буйно.
При тия думи бедната венецианка затрепери.
Тя забеляза за пръв път Марино, който досега бе стоял на страна, близо до стената.
Една трогателна сцена се разигра между двамата влюбени.
Анунциата се спусна към любимия си, когото бе намерила по такъв неочакван начин.
Цялата й тъга, всичките й мъки като че ли изчезнаха.
Радостни сълзи се търколиха по бледо й лице, преобразено от вълнението.
Графът я взе в прегръдките си и постави върху челото й една гореща целувка.
— Забрави — каза й с любовна нежност, — забрави преминатите страдания. Забрави всички мъки сега, пред зората на нашето трайно щастие. Ти си свободна сега, ти ми принадлежиш.
Произнасяйки тия думи, Марино хвърли към кардинала въпросителен поглед.
— Сеньорита Фарсети е напълно свободна! — добави духовникът, потвърждавайки думите на Марино.
Но Марино не искаше да напусне стаята преди да отправи едно тържествено предупреждение към горделивата и жестока игуменка и да я заплаши с отмъщението си.