Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Ще поискам — произнесе той с твърд глас, обръщайки се към монахинята — вашето осъждане от светия отец. Надявам се, че гласът на вашата съвест ще ви подскаже какво да правите.
При тия думи той се поклони хладно пред гордата игуменка и напусна стаята, водейки под ръка Анунциата. Кардиналът ги последва и ги отведе до колата си.
— Ти вярваш, че си излязъл победител в борбата… — промърмори кларистката, гледайки през прозореца щастливата двойка, която се отдалечаваше. — Пази се, красиви победителю, сражението още не е свършило. Смъртта те дебне в сянката!
26. Бесилката на площад Сан Марко
Горо бе можал да изпълни с успех опасната мисия. Той вече знаеше имената на мистериозните инквизитори.
Но сега бе затворник, окован върху влажната слама в една тъмна килия.
Всяка надежда за бягство бе изключена.
Марино не можеше така скоро да насили вратите на дожовия палат, да проникне в затворите и да освободи своя верен роб.
На следващия ден след затварянето му негърът прие посещението на инквизитора Марко.
Нему се падаше тоя ден да разпитва затворниците в палата. Той се яви внезапно на вратата на килията на роба, придружен от секретаря на инквизицията.
Двамата, както обикновено бяха маскирани.
Инквизиторът заповяда на Горо да стане от леглото си.
Негърът, изтощен от умора и лишения, се опита с едно последно усилие да вдигне тежките вериги, които го приковаваха към стената.
Но силите му изневериха. Той падна назад върху сламата.
— Вярвам, че негодникът се преструва на отслабнал каза тогава инквизиторът. — Повикайте палача да се справи с този разбойник — заповяда той на секретаря си.
Последният изпълни заповедта и скоро се върна с палача, който бе въоръжен с един бич.
Дон Марко даде нова заповед на затворника. Но последният нито се мръдна, нито произнесе някоя дума.
При един знак на инквизитора, палачът пристъпи към своята зловеща работа.
Той пристъпи към негъра, развъртя бича си и обсипа нещастника с градушка от удари.
Горо понасяше всичко безропотно, без да даде някакъв знак на страдание.
Инквизиторът, изненадан от такава твърдост, прекрати наказанието и започна разпита.
— Негоднико — каза той, — признай, че ти досега си имал тайни връзки с пирата Маринели.
Негърът запази своето мълчание.
Той оставаше верен на господаря си до смъртта си.
Отново ударите на бича заплющяха над неговото изтощено тяло.
Но и този път, както предишния никакъв вик на болка, никаква молба не се изтръгна от устата му.
Дон Марко зададе втори въпрос на затворника:
— С какво право си се осмелил да проникнеш в залите, съседни на съда, достъпът до които е забранен под страх от смъртно наказание?
Гордият патриции претърпя ново разочарование. Негърът не отговори нищо.
— Бийте го, докато умре! — заповяда той, пребледнял от гняв. — Този безумец е осъден на смърт за шпионаж и предателство!
Тогава пазачът развъртя за трети път бича си и удря Горо, докато нещастникът изгуби съзнание и сам пазачът се измори.
После инквизиторът и неговите двама другари напуснаха килията, оставайки Горо да лежи върху сламата, червена от кръв.
Много часове изминаха преди осъденият да дойде в съзнание.
Внезапно една ужасна болка го разбуди. Той почувства раните си да се разтварят, да горят като огън.
Боляха го краката, гърдите, лицето.
Тъмничарят в своята сляпа ярост, не бе избирал местата, където да удря.
Негърът събра всичките си сили и успя, като се търколи по сламата да достигне до стомната, поставена наблизо.
Той приближи гърлото й до горящите си устни и ги намокри с горещата и нечиста вода.
После, измъчван от болките, изпадна в неспокоен сън.
Въпреки физическите страдания, мозъкът на негъра работеше усилено.
Ужасното положение, в което нещастникът бе хвърлен, му се представи с цялата си жестокост.
Страдаше при мисълта, че неговият господар, лишен от сведения, не знае за плодоносния резултат от неговата деликатна мисия.
Той вече бе загубен, без никаква надежда за спасение; беше осъден на смърт. Но би умрял доволен, ако би могъл да освободи душата си от една тежка грижа.
Инквизиторите произнесоха тържествено през една от следните нощи присъдата, която се отнасяше до Горо.
Той бе осъден на незабавна смърт.
Тримата съдии, познавайки твърдоглавието на затворника, се бяха отказали да го отведат в стаите на истината и да го разпитват отново: не се надяваха да изтръгнат някакво признание.
Определиха неговата екзекуция да стане през деня. Горо трябваше да бъде обесен публично на площад Сан Марко.