Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Обаче нито една от монахините не бе познала Горо под неговата дегизировка като монах. Внезапното появяване на Марино в манастира оставаше мистериозно, необяснимо.
Кой ли е открил тайната на Мадлена?
Игуменката й съобщи също, че чужденецът е напуснал Рим същата нощ, след посещението си в манастира.
— Кардинал Белармин — каза тя — е предоставил своята кола на двамата любовници. Марино ще се венчае за послушницата Анунциата, след пристигането им в Санта Рока.
При тия думи Мадлена пребледня.
Не можеше да повярва, че кардиналът е помогнал с такова усърдие на бягството и победата на нейната съперница.
Тя накара игуменката да повтори последните думи, които бе произнесла. Още се съмняваше…
Най-после тя се реши, не без колебание, да приведе в изпълнение своя лукав план.
Светкавица на омраза премина пред очите й; стори й се, че нейното отмъщение е сигурно и близо.
Тя благодари на игуменката за съобщенията, които й беше направила, и каза с глас, задушаван от гняв:
— Успокойте се, уважаема сестро! Моето решение е взето. Този нахален граф ще изкупи престъплението си там, където се намира!
— Сеньорита Боргез — отговори игуменката, — имам вяра във вашата голяма мъдрост и в могъществото ви и зная, че ще отмъстите за двете и ще ни измиете от унижението, което ни покрива.
При тия думи игуменката се поклони с уважение пред Мадлена и се сбогува.
Когато монахинята си бе заминала, гордата Боргез даде воля на гнева си и жаждата за отмъщение.
— Да — каза си тя, — ние ще бъдем отмъстени и негодникът ще изкупи своето престъпление по-ужасно, отколкото ти можеш да предполагаш! Дали каза истината? Дали Марино е взел за съпруга моята съперница, това момиче без име и без положение? Ще узная скоро самата истина от устата на кардинала… Да, победоносният крал на Санта Рока ще трепери пред мен! Горко му!
28. Един договор
Горо, внезапно освободен от въжето, на което щяха да го бесят, не бе изненадан от тази обратна заповед, която продължаваше живота му.
За момент той се ласкаеше от надеждата, че ще бъде освободен.
Обаче помощниците на палача се ограничиха да го отстранят от бесилката и да оставят да виси на гредата въжето, като че ли скоро щяха да изпълнят прекъснатата екзекуция.
Щастливият негър посрещна с подигравателна усмивка жеста на слугите, които, щом получиха заповедта, се отправиха към него и свалиха от врата му примката.
— Отведете го в палата на дожовете! — заповяда Бурани, който видимо разгневен, виждаше, че плячката му се изплъзва. — Да се заведе в залата на висшия съд!
Негърът разбра тогава, че инквизиторите може би са били обхванати от съмнения.
Шествието, съставено от негъра и слугите, които го обкръжаваха, влезе в тъмните коридори на дожовия палат.
Слугите запалиха няколко фенера, за да не може затворникът да избяга, благодарение на тъмнината.
После дойдоха няколко слуги от палата и взеха негъра от ръцете на неговите палачи, за да го отведат пред съда.
Тримата могъщи съдии, които се разполагаха със съдбините на Венеция и ги разполагаха по своя воля, седяха мълчаливо пред страшната маса, изцяло покрита с черно.
Едва бе влязъл вътре, Горо им направи дълбок поклон и им заяви, давайки си вид на кротък и разкаян роб, че е готов да изпълни всички техни заповеди.
Главният инквизитор започна със своя важен глас разпита на виновника.
— Ти си служил на Маринели до деня на твоето арестуване! — каза той.
— Гоподари — отговори обвиняемият, — негърът му е служил, защото е плащал добре. Горо не е имал връзки с пирата, освен за неговите хубави зекини.
— Съдът — каза великият инквизитор — изисква да му дадеш доказателство за твоето усърдие. Твърдо ли си решен да скъсаш всякакви връзки с проклетия пират и да служиш вярно на твоите бивши господари? Знай, че от твоите признания зависи съдбата ти!
— Нека господарят да не пита! — каза негърът. — Горо ще отговори на всичките му въпроси!
Великият инквизитор устреми към негъра очите си, които блестяха през дупките на черната качулка, която скриваше главата му.
— Ти си се осмелил да проникнеш в коридора на забранените стаи и да освободиш от затвора старата просякиня Луала.
При тия думи Горо показа голяма изненада.
Той се бе приготвил за всички въпроси, освен за този. Горо хвърли към съдията учуден поглед, без да произнесе дума.
Но дон Виторио го покани да отговаря бързо.
— Какви лъжи измисляш, негоднико? — произнесе той с гняв. — Сега не е моментът, когато можеш да се бавиш и да дириш да спечелиш време. Знай, че бесилката те очаква между червените колони. Отговаряй бързо! Ние знаем всичко. Някой е следил твоите стъпки и те е видял да напускаш палата на дожовете, носейки своя жив товар. Къде си отнесъл старата просякиня?