Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Волята на Висшия съвет на Венеция ще бъде също уважен и в Рим — каза тя. — Престъпникът бива гонен във всички страни. Той ще изкупи скоро своето престъпление и дръзката си смелост. Игуменката на Санта Клара ще види нейния престиж да възтържествува най-сетне. Негре, изпълни дълга си. Ти си натоварен да го убиеш!
Хасан избухна в, див смях. Лукавата монахиня, която доброволно се отказа от всяка религия, за да възтържествува нейният егоизъм, благоприятстваше неговия демоничен план.
— Стой близо край манастира — добави тя — и дебни връщането му. Тогава ти ще изпълниш присъдата на Съвета на тримата.
Черният направи дълбок поклон на игуменката и й благодари покорно за покровителството.
После напусна манастира и отиде да се скрие зад маслините край пътя, очакващ плячката си под прикритието на нощта.
Едва бе преминал прага на решетъчната врата, когато шум на една кола, приближаваща се с голям трясък, се разнесе в далечината.
Вратарката разтвори вратата, която току-що затваряше, наведе се навън и видя облак прах върху пътя.
През това време Хасан, скрит зад група дървета, близо до манастира бе намерен внезапно от Сазим, който тичаше от града, запъхтян, на края на силите си.
— Той иде! — каза той на другаря си, показвайки му с пръст колата, която пристигаше. Следих го през целия Рим. Видях го да влиза в двореца на папата. Сега той се връща в манастира, придружен от един важен господин с широка пурпурна мантия.
Едва Сазим бе привършил разказа си, когато колата спря пред манастира на кларистките.
Един папски лакей скочи от седалището и съобщи на вратарката, която стоеше още до решетката:
— Негово превъзходителство кардинал Белермен!
Същевременно лакеят отвори вратичката на колата. Двамата мъже слязоха. Първият бе духовникът, вторият — Маринели.
Те преминаха през широко отворената врата и тръгнаха през двора на манастира.
Монахинята и лакеят им направиха дълбоки поклони. После вратарката тръгна на свой ред и отърча да предупреди игуменката за посещението на кардинала.
През това време Марино благодари с нисък глас на придружаващия го за голямата добрина, която му бе засвидетелствувал.
— Желанието на светия отец е заповед за мен. Мой дълг е да го изпълня буквално! — отговори духовникът, вървящ величествено край Маринели. — Нашата цел е вече почти постигната — добави той.
В този момент монахинята се завърна и помоли покорно двамата знатни посетители да благоволят да я последват в апартамента на игуменката.
Игуменката бе пребледняла при съобщението за това внезапно посещение. Изглеждаше за момент разочарована.
Кардинал Белармин беше действително най-могъщият и най-високият по чин от всички кардинали. Той минаваше в Рим като любим съветник на папата.
Тя предусети, че Марино е поискал намесата на духовната власт.
Но тя събра цялата си енергия, превъзмогна временната си слабост и посрещна посетителите със същото ледено спокойствие, онова гордо държание, което я характеризираше.
— Каква голяма и неочаквана чест за нашия дом, Превъзходителство… — каза тя, поздравявайки кардинала е един уважителен жест на ръката.
— Сами ли сме и далеч от всяко дръзко ухо, благочестива сестро? — попита той, без да отговори на поздрава на игуменката.
— Негово превъзходителство може да говори без страх! — отговори игуменката.
Тогава кардиналът изложи на монахинята целта на посещението си.
— Вие разбирате без съмнение, благочестива сестро — каза той, — причините на моето идване и присъствието на граф Санта Рока.
— Този чужденец — заяви тя — се осмели да проникне в тия свещени места и да ми отправи искания, които аз трябваше да отклоня.
Без да отговори на това оплакване, кардиналът започна своя разпит:
— Намира ли се във вашия манастир някоя госпожица Анунциата Фарсети? — попита той.
— Да, Превъзходителство. Тази госпожица влезе в ордена Санта Клара.
В този момент Марино прекъсна кардинала и изясни казаните думи от игуменката. Той забеляза, че сеньорита Фарсети не е още приета в числото на послушничките на ордена.
— Зная, господин графе — започна тогава кардиналът, — че госпожицата е доведена измамнически в този манастир. Светият отец е разгневен от тази срамна постъпка. Той ме натовари да проуча вашето оплакване, господин графе. Може ли, уважаема игуменке, да ми дадете някои обяснение по този повод?
— Сеньорита Фарсети — отговори игуменката със спокойствие — се представи в това свещено място, обзета от дълбока тъга. Тя започна да негодува срещу нашите правила, държеше се като безумна, така че ние бяхме принудени да я затворим в една уединена килия.