Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Маринели намери платнохода си, който бе хвърлил котва близо до малкия град Термоли.
Понеже неговото пристигане бе забелязано, от борда се спусна лодка, която отиде до сушата да вземе щастливите пристигащи.
Кочияшът на кардинала се завърна в Рим с колата, с джобове, напълнени със злато.
Анунциата се почувствува щастлива, като стъпи на моста на хубавия кораб, украсен със знамена с чест на завръщането на графа.
Тя прие скромните и честни поздравления на Зани и Тонино, някогашните приятели на нейния баща.
Скоро корабът вдигна котва и тласкан от лек вятър, се отправи за Санта Рока.
Докато корабът се носеше леко по вълните, Марино и Анунциата стояха на предната част на мостика, мечтаейки за своето щастие.
Графът знаеше, че му предстои борба, може би твърде жестока. Предчувстваше ясно, че пред неговото дело стояха още препятствия.
Но най-сетне бе намерил успокоителна сила в любовта.
На следната сутрин очертанията на Санта Рока се показаха на хоризонта.
Марино описа на своята годеница всички части на своето миниатюрно царство.
После, когато платноходът бе забелязан от фара, знамето на Санта Рока бе издигнато на върха му. Целият остров бе научил за пристигането на господаря.
Скоро пристанището и брегът бяха изпълнени с тълпа матроси, които акламираха завръщането на графа, техния благодетел.
Слизането на двамата годеници се превърна в триумфално шествие.
Благородната девойка прие почестите на всеки един от приятелите и сътрудниците на Марино и акламациите на тълпата, изразяваща симпатиите си.
Кралят на острова отведе учудената Анунциата в църквата и двамата отправиха към Бога благодарствена молитва.
После се прибраха в двореца, в апартаментите, който им бяха запазени.
Марино показа на Анунциата своята мощ, богатството си, новата къща, новата мебелировка.
Няколко дни по-късно тяхната венчавка бе отпразнувана тържествено, в присъствието на всички колонисти.
Фалие, д’Артенай, Оргосо и Анафесто дойдоха да изкажат уваженията си на царицата на острова.
Народът бе обхванат от френетическа радост.
Вечерта и цялата нощ преминаха в танци, пиене, стрелби; накратко, радостта на островитяните не знаеше граница.
Кралят и новата владетелка показаха такава скромност, че се размесваха във веселящата се тълпа и споделяха заедно с нея радостта си.
Засега тяхното щастие бе безоблачно.
Една буря се събираше на хоризонта, а Марино не подозираше нищо от опасностите, които го заплашваха.
Игуменката на манастира на кларистките разгаряше непрестанно омразата, която питаеше към него.
Тя се чувствуваше унизена, посрамена за пръв път през живота си.
Не се страхуваше никак от наказанието на църквата. Чувствуваше единствено жажда за отмъщение.
Маринели й бе нанесъл двойно поражение, унизявайки пред очите на кардинала нейното игуменско достойнство.
Тя готвеше срещу своя неприятел подъл и лукав план.
Но неочаквано се замисли.
Спомни си за мъките, за страховете, които бяха обхванали душата на Мадлена Боргез.
Двете жени бяха победени. Марино бе изиграл и едната, и другата.
Кларистката се яви на следния ден в палата Боргез и каза да съобщят за нея на племенницата на папата.
Принцесата посрещна монахинята и я въведе в своите апартаменти.
— Бъдете добре дошла, скъпа сестро — й каза тя. — Чета върху челото ви голяма тъга. Дали моите предчувствия са основателни?
При тия думи игуменката изложи бързо на благородната си събеседница целта на своето посещение.
Нейният гняв се разпали, въпреки обикновената си сдържаност, изрече срамни, клеветнически думи.
Тя разказа на сеньоритата своя разговор с Маринели, държанието му, първо уважително, после безочливо и ужасния резултат.
Мадлена не знаеше за направените постъпки от граф Санта Рока при папата.
Не знаеше също, че нещастната игуменка бе претърпяла провал пред кардинал Белармин.
Тя се чувствуваше дълбоко унизена на свой ред.
Нейният смел съблазнител бе успял да проникне и да възтържествува там, където тя смяташе, че е нейната крепост.
Известно бе, че принцесата покровителствува щедро манастира на кларистките и го смяташе като свое второ владение.
Но как бе узнал Марино убежището на Анунциата? Мадлена хвърли своите подозрения върху негъра. Тя измърмори през зъби името на Горо, но игуменката не я чу.
Тя едновременно презираше това черно същество и се страхуваше от него; бе постъпила много неразумно да се довери на негъра, който служеше на две ревниви господарки и на неприятели, за да събира сведения за едно трето лице — своя истински господар.