Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Какво ще правим? Остават цели два дни. Цели два дни!
Момчето изпадна в паника, дъх не можеше да си поеме. Не го каза на глас, но тя го разора. Имаше предвид още два дни мъчения за изтръгване на признание. После щяха да погребат Ричард в небето.
Тя го стисна здраво за ръката и го поведе.
— Чуй ме, Камил. Ричард е силен. Ще се оправи. Доста е преживял. Много е силен. Сам го знаеш, нали?
Камил закима, после прехапа долната си устна и зарида, внезапно превърнал се в уплашено за приятеля си дете.
Ничи прекара нощта, забила поглед в тавана. На следващия ден отиде да се нареди на опашка за хляб. Докато стоеше заедно с другите жени, осъзна, че има същия съсухрен вид като тях. Движеше се като в мъгла. Не знаеше какво да прави. Всичко й се виждаше безсмислено.
На следващата нощ поспа едва няколко часа. Намираше се в състояние на непрекъснато безпокойство, нетърпеливо броеше минутите до зазоряване. Когато слънцето най—сетне се появи, седна на масата и притисна до гърдите си самуна хляб, който щеше да отнесе на Ричард. Зачака безкрайните часове да се изтърколят и да настъпи вечерта. Съседката, госпожа Шатим, й донесе паница зелева супа. Остана в стаята, за да е сигурна, че Ничи ще я изяде, и през цялото време я гледаше със съчувствие. Ничи й благодари и каза, че супата е превъзходна. Всъщност изобщо не можа да усети вкуса й.
В ранния следобед реши да тръгне към крепостта — не искаше да закъснее. Камил седеше на стълбите и я чакаше. Наоколо сновяха хора от кооперацията.
Момчето скочи на крака.
— Намерих сребърния грош.
Искаше й се да може да му каже, че не е нужно той да плаща, че тя ще се оправи сама — но нямаше пари. Бяха й останали едва няколко пенита.
— Благодаря ти, Камил. Ще ти върна парите.
— Не искам да ми ги връщаш. За Ричард е. Това е нещо, което избрах да направя за Ричард. Прецених, че си струва.
Ничи кимна. Помисли си, че за нея никога никой не бе правил каквото и да било. Не бе получила нито пени от хората. Въпреки че бе посветила целия си живот на това да се раздава на тях. Веднъж Майка й каза, че е грешно да очаква благодарности, че е длъжна да помага, понеже има възможност да го прави. Докато слизаше по стълбите, съкооператорите я изпращаха с най—добри пожелания. Заръчваха й да каже на Ричард да бъде силен, да не се предава. Питаха я дали могат да й помогнат с нещо, дали има нужда от пари.
Вече бяха минали няколко дена от задържането му. Тя не знаеше дори дали е жив. Мълчаливият път до затвора само усили ужаса й. Страхуваше се от новината, че са го убили, страхуваше се и да го види, и да разбере, че умира бавно и в агония от мъченията и разпитите. Тя знаеше прекрасно как служителите на Ордена провеждат разпити.
Край страничната врата, под лъчите на палещото слънце, чакаха още пет—шест жени, придружавани от по—възрастни мъже. Всички жени носеха торби с храна. Никой не говореше. Всички се бяха свили под тежестта на един и същ ужас.
Ничи наблюдаваше как слънцето бавно потъва зад високата стена. Щом взе да мръква, Камил закачи меха с вода на рамото на Ничи.
— Вероятно ще има нужда и от нещо за пиене, за да преглътне хляба.
— Благодаря ти — прошепна тя. — Тежката желязна врата проскърца. Всички вдигнаха очи към застаналия на прага страж, който им направи знак да се приближат. Погледна някакъв списък. Първата жена се заизкачва нагоре към него. Той я спря и я попита при кого отива. Когато тя каза името, онзи провери в списъка и я пусна. Втората жена върна. Тя зарида, обяснявайки, че си е платила за посещението. Той й отвърна, че съпругът й си е признал за извършените престъпления и няма право на свиждане.
Жената зави на умряло и се свлече на земята. Всички потръпнаха от ужас, представяйки си, че ги сполетява същата участ. Следващата жена каза името и бе пусната. След нея мина още една, а на тази след нея бе съобщено, че съпругът й е умрял.
Ничи се понесе нагоре по стълбите като в унес. Камил я стисна за ръката. Постави в дланта й монетата.
— Благодаря ти, Камил.
Той кимна.
— Кажи на Ричард, че… Кажи му просто да си дойде у дома.
— Ричард Сайфър — отвърна тя на стража с разтуптяно сърце.
Онзи хвърли бърз поглед към списъка и я пусна.
— Този човек ще те заведе.
Цялото й тяло се отпусна облекчено. Значи беше жив. Вътре в тъмния коридор я чакаше тъмничар. Направи й знак с глава.
— Последвай ме.
Потъна в мрака с по една лампа в двете си ръце. Тя го следваше по петите надолу по стълбите, водещи в страховитите подземия.
В малка стаичка, осветена от съскащи факли, седеше и се потеше Народният защитник Мъксин. Разговаряше с двама души — явно низши чиновници на Ордена, ако се съди по сервилното им отношение към дебелия Защитник.