Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Но как? Какви ли заповеди щяха да получат? Постоянните запитвания до главнокомандващия тихоокеанските войски останаха без отговор. Групата от самолетоносачи на Майк Дъбро не получи нареждане светкавично да се отправи към Западния Тих океан, в което нямаше капка логика. „Война ли е това или не?“ — попита Санчес залеза.
— И откъде го научихте? — поинтересува се Могатару Кога. Нетипично, бившият премиер беше облечен в традиционно кимоно, след като сега за пръв път от тридесет години бе свободен човек. Ала той прие да разговарят, отправи му покана изключително бързо и го слуша в пълно мълчание в продължение на десет минути.
Кимура сведе очи.
— Аз имам много контакти, Кога-сан. Постът ми го изисква.
— Аз също. Защо не бях уведомен?
— Тайната се пази строго дори в самото правителство.
— Вие не ми казвате всичко.
Кимура се почуди откъде Кога би могъл да знае, без да съзнава, че един поглед в огледалото щеше да му е достатъчен, за да си отговори. Цял следобед седя на бюрото си и се преструва, че работи, забил поглед в документите пред себе си, а сега не помнеше и думичка от тях. Само тези въпроси. Какво да прави? На кого да каже? Откъде да потърси напътствия?
— Имам източници, които не мога да разкрия, Кога-сан.
Домакинът прие засега обяснението с кимване.
— Значи искате да ми кажете, че сме нападнали Америка и че сме произвели ядрени оръжия?
Последва кимване.
— Хай.
— Знаех, че Гото е глупак, но не мислех, че е луд. — Кога се замисли за миг над собствените си думи. — Не, липсва му въображение, за да бъде такъв. Той винаги е бил кученцето на Ямата, нали?
— Райзо Ямата винаги е бил негов… хм…
— Покровител ли? — попита Кога язвително. — Меко казано. — Той изсумтя и отвърна поглед, а гневът му сега бе насочен към другиго. „Точно онова, което се опитваше да предотвратиш. Обаче се провали, нали?“
— Така е, Гото често му иска съвети.
— Е, и сега какво? — попита той като човек, очевидно навлязъл в чужди води. Отговорът бе напълно предсказуем.
— Не зная. Въпросът не е от моята компетенция. Аз съм бюрократ. Не правя политика. Сега се страхувам за нас и не зная какво да правя.
Кога скалъпи една иронична усмивка и наля още чай на госта си.
— Спокойно можете да кажете същото за мен, Кимура-сан. Но вие още не сте отговорили на въпроса ми. На мен също са ми останали контакти. Разбрах за действията, предприети срещу американския флот миналата седмица, след като минаха. Не съм чул обаче за ядрените оръжия.
След произнасянето на последните две думи на двамата мъже им се стори, че през стаята минава студено течение. Кимура се удиви, че политикът можеше да продължи да говори спокойно.
— Посланикът ни във Вашингтон го е съобщил на американците, а един приятел във външното министерство…
— Аз също имам приятели във Външно — отбеляза Кога и отпи от чая си.
— Повече не мога да кажа.
Последвалият въпрос бе учудващо деликатен:
— Да не би да сте говорили с американци?
Кимура поклати глава.
— Не.
За Джак денят обикновено започваше в шест, ала това не го улесняваше. Пол Робъртън бе взел документите и сложил кафето, Андреа Прайс също се залови за работа, като помогна на Кати за децата. Райън продължаваше да се двоуми, докато не видя още една кола, паркирана на алеята пред къщата. Значи тайните служби възприемаха ситуацията като война. Следващият му ход беше да се обади в службата и след минута неговата СТЛ-6 започна да изпраща по принтера сутрешните факсове. Първият не бе поверителен, но се оказа важен. Европейците се мъчеха да се отърват от американските съкровищни бонове и все още никой не искаше да ги купи. На един такъв ден можеше да се погледне като на аномалия, но не и на втори. На Бъз Фидлър и на председателя на Федералния резервен фонд пак щеше да им се отвори работа и дилърът в Райън се разтревожи. Също като холандчето, запушило с пръст язовирния бент. Какво би станало, ако забележеше друг теч? Даже и да можеше да го достигне, какво би сторило при трети?