Нож от блянове

— Беше резюмирано точно — отвърна тя. На Перин, не на Анура. На сеанчанката май й беше трудно да говори на Айез Седай. — Освен за доброто, което можело да излезе от това. Нарушаването на клетва и дезертьорството не могат никога да се нарекат добро.

— Разбирам, че не са тръгнали към вас, иначе щяхте да го кажете. — Перин вмъкна въпросителна нотка в думите си, макар да беше сигурен.

— На север — отвърна Тилий. — На север отиват. — Балвер пак понечи да отвори уста, но я затръшна и зъбите му изтракаха.

— Ако ще давате съвет, дайте го — каза Перин. — Но не ме интересува колко Бели плаща са дезертирали от Сеанчан. Интересува ме единствено Файле. И не мисля, че флаг-генералът ще се откаже от възможността да окаиши още три-четиристотин дамане, за да ги подгони. — Берелайн направи гримаса. Лицето на Анура остана безизразно, но пък тя удари дълга глътка вино. Никоя Айез Седай не беше особено доволна от тази част от плана. И никоя Мъдра също.

— Няма да се откажа — заяви твърдо Тилий. — Май все пак ще си поискам малко вино. — Бреане вдиша дълбоко, преди да пристъпи с каната, и в мириса й се прокрадна нотка страх. Високата смугла жена явно я плашеше.

— Няма да отрека, че ще се зарадвам на всяка възможност да нанеса удар на Бели плащове — заговори Балвер със сух като пясък глас, — но всъщност чувствам, че дължа благодарност на този Галад Дамодред. — Ненавистта му сигурно беше лично към Валда. — Все едно, тук моят съвет не ви е нужен. Събитията в Малден са в ход, а и да не бяха, съмнявам се, че ще се забавите и ден повече. Нито бих ви дал такъв съвет, милорд. Ако мога да си позволя такава дързост, аз много обичам лейди Файле.

— Можеш — отвърна Перин. — Флаг-генерал, казахте, че новините са две?

Сеанчанката пое чашата с вино от Бреане и го изгледа толкова съсредоточено, че явно не искаше да погледне останалите в шатрата. После тихо попита:

— Може ли да поговорим насаме?

Берелайн плавно пристъпи по килима и отпусна ръка на рамото му.

— Двете с Анура нямаме нищо против да излезем.

Светлина, как бе възможно някой да повярва, че между нея и него може да има нещо? Красива беше както винаги, безспорно, но онзи неин мирис, който му беше напомнял за хищна котка толкова отдавна, се беше махнал от миризмата — едва си го спомняше. В основата на миризмата й сега беше търпението и решимостта. Най-сетне бе приела, че той обича Файле и само Файле, и като че ли бе толкова решена Файле да бъде освободена на всяка цена, колкото и самият той.

— Можете да останете — отвърна й той. — Каквото имате да кажете, флаг-генерал, можете да го кажете пред всички.

Тилий се поколеба и плахо погледна към Анура.

— Две големи групи айилци се приближават към Малден — промълви после с неохота. — Едната е на югоизток, другата — на югозапад. Морат’ракен преценяват, че до три дни ще са там.

Изведнъж в полезрението на Перин сякаш всичко се закъдри. Стори му се, че самият той се размива като мъгла. Бреане изпищя и изтърва каната. Светът се закъдри, а Берелайн се вкопчи в рамото му. Тилий сякаш беше замръзнала в онзи странен жест, с палеца и показалеца, извити в полумесец. Всичко се замъгли на вълни за трети път и на Перин му се стори, че самият той е мъгла, че целият свят е като мъгла, която прииждащият бурен вятър всеки миг ще разнесе. Бере-лайн потръпна и той я прегърна през кръста да я успокои. Тя се вкопчи в него, разтреперана, а шатрата се изпълни с тишина — и с миризма на страх. Той чу гласове отвън: и те звучаха уплашено.