Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Ру преглътна острата си реплика към Дънкан и каза примирено:
— Утре сутринта потегляме за Саладор. Трябва да доставим специална стока.
— Саладор ли? — зарадва се Дънкан. — Познавам една келнерка там.
— Дънкан, ти познаваш келнерки и кръчмарски щерки навсякъде — каза още по-раздразнено Ру.
— Така си е — съгласи се бившият наемник. Настроението му значително се подобри пред възможността да смени обстановката.
— Какъв е товарът за Саладор? — попита Луис.
Ру му подаде един навит пергамент. Луис го тръсна, за да се развие, и очите му се разшириха.
— Това е невероятно!
— За какво става дума? — Очевидно най-после Дънкан се бе заинтересувал.
— Ще превозваме стоки от двореца до владенията на херцога на Саладор — отвърна Ру.
— Кралският братовчед ли? — запита Язон.
— Същият. Не знам какво точно ще пренасяме, но принцът на Крондор го праща с препоръка за максимална бързина. Ще трябва доста да се поизпотим. А цената е много добра, за да се откажем. И освен това — той посочи другия списък — ще се опитаме да открием две от имената на партньорите ни в Саладор. — Той отново се вторачи в кодирания списък. — На една седмица езда от Саладор имаме за разгадаване още половин дузина имена. Смятам да разтоварим стоката и после да пообиколим на изток. Сега отивам да говоря с Карли. С Дънкан потегляме призори. — И специално предупреди братовчед си: — Бъди тук трезвен и готов за път.
Дънкан се намръщи на забележката, но и двамата знаеха, че ако имаше избор, той би дошъл в такова състояние, че махмурлукът да го мъчи до пладне.
— Луис, ти ще ръководиш работата тук, докато ние с Дънкан…
— Минута, братовчеде — обади се Дънкан. — Защо не вземеш Луис, а да ме оставиш тук да се занимавам с нещата?
Ру го изгледа остро. Молбата означаваше само едно: Дънкан си бе намерил нова келнерка или прислужница, която му бе харесала. С неприкрита ирония Ру му отвърна:
— Защото бих искал, когато се върна след месец, да открия, че все още съм в бизнеса.
Пренебрегна смръщеното чело на Дънкан и продължи да дава наставления на Луис:
— Ти отговаряш за всичко и ако имаме някакви необикновени нужди, се обръщай към Карли. Язон знае какви са ни паричните резерви, така че ако изникне някоя сделка, увери се, че работата е сигурна, и действай.
Луис се усмихна. Ру много пъти бе твърдял, че няма „сигурни работи“.
— Разбрано — само каза той.
— Язон — продължи Ру, — ти свърши добра работа със счетоводните книги. Сега можеш ли да се заемеш с новите ми сметки, докато се ориентирам и започна сам да си ги водя?
— Разбира се, че мога — отвърна Язон.
— Добре, надпиши новите счетоводни книги „Ейвъри и компания“. И не споменавай пред Карли за смяната на името, докато не се върна. — Язон и Луис се спогледаха, но не казаха нищо. Ру излезе от канцеларията.
Слънцето клонеше към залез и улиците бяха пълни с хора. Продавачи хвалеха шумно стоките си, като се надяваха на последна продажба преди да затворят и да се приберат по домовете си.
Ру бавно крачеше през тълпата. Когато стигна до вкъщи, слънцето се бе скрило зад сградите срещу дома им. Той се огледа и видя колко мрачно е това място и още веднъж се закле, че при първа възможност ще премести съпругата си в по-изискан квартал.
Отвори вратата и влезе. Карли беше в кухнята и говореше с готвачката Рендел. Прислужницата Мари видя първа Ру и каза:
— О, сър. Дамата. — След сватбата неизвестно защо тя наричаше Карли „дамата“, като че ли бе съпруга на благородник. Ру откри, че това му харесва, а също и фактът, че към него се обръщаха със „сър“.
Карли стоеше до широката маса за готвене, която заемаше по-голямата част от кухнята, и се държеше здраво за ръба. Ръката й беше побеляла от силното стискане.
— Какво е станало? — попита той.
Рендел, едра жена на неопределена възраст, каза:
— Повърна си яденето, милата.
Ру се намръщи — не бе съвсем сигурен дали приема да се обръщат към съпругата му като към домашен любимец.
— Карли?
— Просто ми призля — отвърна жена му. — Тъкмо влизах и миризмата на храната…
Тя стана още по-бледа и внезапно сложи ръка на устата си, като че ли се опитваше да задържи това, което бе останало в стомаха й. Обърна се и изтича към задната врата.
Мари, простичка млада девойка, се обади:
— Безпокоя се за дамата.
Рендел се засмя и се обърна към зеленчуците, които миеше в умивалника.