Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Майката донесла подноса, той го взел, избрал най-големите и най-красиви камъни и ги наредил върху него, докато го запълнил догоре. Майката затворила очи пред силния блясък, който се излъчвал от тях, и все не й се вярвало, че струват толкова, колкото твърдял синът й. А той й рекъл:
— Ето, майчице, какъв красив богат дар! Няма цар, който да притежава поне един подобен камък! Убеден съм, че ти ще бъдеш поставена на голяма почит пред султана — когато види какво му пращам, той ще те приеме с огромно уважение! Хайде, направи си труда, вземи подноса и иди в двореца!
— Синко, този дар наистина е скъп и ценен и както казваш, подобен на него няма никой! Но все пак как да се осмеля да моля от султана неговата дъщеря? Но да речем, че ще набера смелост, ще си поема дъх и ще кажа: „Владетелю, искам да дадеш дъщеря си за жена на моя син Аля ад-Дин!“ Тогава той ще се убеди, че съм луда, и ще ме изгонят опозорена и унижена! Още веднъж ще ти река — това ще е смърт за мене и за тебе, но за да ти угодя, ще отида! Защото султанът наистина ще ме приеме с уважение заради този дар, но когато ме запита кой си, що си, какво притежаваш, какви доходи имаш — какво ще му отговоря? А той няма как да не пита, ако поискам дъщеря му!
— Майко! — отговорил Аля ад-Дин. — Той не ще може за нищо да те запита! Щом види тези камъни, веднага ще разбере кой съм! Пък и да те запита — кажи, че ще му отговориш по-късно, пък аз ще измисля нещо! Ти знаеш, че притежавам лампата и благодарение на нея мога да дам на султана всякакъв отговор!
Цяла нощ мислила майката за тази работа, а на сутринта събрала всичкия си кураж — нали синът й бил напомнил за лампата, която правела онова, което господарят й поиска. А Аля ад-Дин, като видял как тя се била разхрабрила, когато й напомнил за лампата, изплашил се да не се изпусне за нея пред някой и рекъл:
— Майко, не разказвай на никого за тази лампа, защото в нея е целият ни късмет! Не говори, за да не я изгубим — тогава с нея ще изгубим и благополучието си, защото то идва от нея!
Майката покрила лицето си, взела подноса и забързала към двореца. Била покрила дара в прозрачен воал. Стигнала тъкмо когато при султана влизал везирът с няколко сановници. След малко диванът се напълнил с везири, могъщи държавни първенци, емири, хора знатни и изтъкнати. Накрая се появил султанът и всички застанали на редици пред него, всеки според сана си. Седнал султанът на престола, наредил им да седнат, започнал да разглежда жалбите и да съди, да заповядва, забранява и нарежда, да раздава справедливост. Накрая диванът свършил работата си, султанът се прибрал в двореца си и всички събрани се разотишли.
А майката на Аля ад-Дин все изчаквала удобен случай да пристъпи към него, но така и не успяла да направи това, защото не била свикнала да се среща с царе и не познавала човек, който да каже добра дума за нея и да я представи на султана. Като видяла, че султанът си е в харема, тя се прибрала у дома…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН И ДВАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че майката на Аля ад-Дин влязла при сина си с подноса в ръка, разказала му за всичко и рекла:
— Хвала на Аллаха, синко, днес видях дивана на султана, разбрах какво представлява, и сега вече съм по-смела! Но диванът се пръсна, султанът се прибра в харема и не успях да поговоря с него! Утре ще направя така, както искаш!
Аля ад-Дин се бил надявал тя да свърши работата още същия ден, но що да прави — събрал цялото си търпение. На сутринта майката взела подноса и отишла пак в двореца. Оказало се обаче, че новият диван ще се събира чак след три дни, тъй като се събирал два пъти на седмица. Пак се прибрала вкъщи. Така ходила и се връщала, шест пъти видяла султана, всеки път спирала пред вратата и не се осмелявала да влезе и всеки път султанът я виждал там.
На седмия път тя взела своя поднос, отишла и стояла до вратата, докато диванът се разотишъл. Надигнали се султанът и везирът, за да тръгнат към двореца, обърнал се султанът, отново я видял и казал:
— Везире, от пет-шест дни виждам една стара жена, която идва, стои си, виждам, че носи нещо покрито! Коя е и какво иска?
— Владетелю! — казал везирът. — Ти знаеш, че жените имат малко ум! Може би е дошла да се жалва от мъжа си!
Султанът не останал доволен от такъв отговор и казал:
— Когато тази жена дойде пак, доведи ми я в дивана!
А майката била вече свикнала да ходи в двореца. Като се съмнало, тя взела своя поднос, застанала както обикновено при вратата на дивана и когато султанът я зърнал, наредил на везира: