Спомен за светлина

- Хвърлихме? Доколкото знам, Ранд, Лоиал и Пограничниците имат много повече общо с намирането му, отколкото ти.

- Бях там - отвърна Мат. - Обиколих целия проклет континент, нали? Да ме изгори дано, първо Ранд, а сега и ти. Всичките ли сте решили да ме ядосвате? Гавин, искаш ли да пробваш и ти?

- Да. - И май го каза съвсем сериозно, че и с желание даже.

- Млъкни. Май никой не може да си спомни как точно стана, освен мен. Търсех го тоя проклет Рог като побъркан. И държа да напомня, че точно аз го надух това проклето нещо, за да можем всички да се спасим при Фалме.

- Така ли го помниш? - попита Егвийн.

- Ами да - отвърна Мат. - В смисъл, имам някои дупки в спомените, но общо взето съм го сглобил.

- А камата?

- Онази дрънкулка? Едва ли си струва да й отделя време човек. - Неволно посегна към колана си, където я беше носил някога. Егвийн го изгледа учудено. - Все едно, не е това въпросът. Проклетият Рог ще ни трябва, Егвийн. Ще ни _трябва_.

- Имаме хора, които търсят - отвърна тя. - Не сме сигурни какво точно стана. Имаше утайка от пътуването, но е минало доста време и… Светлина, Мат. Опитваме се. Уверявам те. Това не е единственото, което Сянката ни е откраднала напоследък…

Той я погледна, но тя не издаде нищо повече. Проклета Айез Седай.

- Никой ли не е виждал Перин още? - попита Мат. - Не искам аз да съм този, който ще му каже, че жена му я няма.

- Никой - каза Егвийн. - Мисля, че е отишъл да помага на Ранд.

- Ха! Можеш ли да ми направиш портал до върха на Хълма?

- Нали искаше да дойдеш в лагера ми.

- На път ни е - отвърна Мат. Е, донякъде. - И ония от Смъртната стража няма да го очакват. Да ме изгори, Егвийн, мисля, че се досетиха къде отиваме.

Егвийн - след като помисли малко - отвори портал до терена за Пътуване на Хълма и прекрачиха през него.

Хълмът Дашар се издигаше на цели сто стъпки почти в средата на бойното поле. Скалистите му стени бяха недостъпни за изкачване и единственият достъп до върха беше през портал. Оттук Мат и командирите му щяха да могат да наблюдават как се разиграва цялата битка.

- Не познавам друг човек, готов да свърши толкова тежка работа, за да избегне тежка работа, Матрим Каутон - каза Егвийн.

- Не си живяла достатъчно дълго с войници. - Мат махна на мъжете, които му отдадоха чест щом излезе от терена за Пътуване.

Погледна на север към река Мора и Арафел отвъд нея. После на североизток, към руините на някогашно укрепление или наблюдателна кула. На изток, към вдигащата се палисада и гората. След това се обърна на юг и се загледа към река Еринин в далечината и странната горичка с високи дървета, на които Лоиал толкова се възхищаваше. Казваха, че Ранд ги накарал да изникнат по време на срещата, на която бе подписан мирът. После погледна на югозапад към единствения свестен брод през река Мора, наречен от местните селяци Хавал Форд. Отвъд брода, откъм Арафел, имаше блата.

На запад, отвъд Мора, се издигаха височините Полов - четирийсет стъпки високо плато със стръмен склон на изток и по-полегати скатове на другите страни. Между подножието на югозападния склон и блатата минаваше коридор с ширина около двеста разтега, добре утъпкан от пътниците, които минаваха през брода между Арафел и Шиенар. Мат можеше да използва тези неща в своя изгода. Всичките. Щеше ли да е достатъчно? Усещаше как нещо го тегли на север. Ранд скоро щеше да има нужда от него.