Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Ето че и корабчетата вече завлизаха в пристанището! Любезният Барнакл младши пристигна пръв; но адвокатурата го настигна по стълбите. Адвокатът, въоръжен, както обикновено, с лорнета си, леко приведен по съдийски, се възрадва особено, като видя Барнакл младши, и изрази мнение, че „ще заседаваме in banco, както казваме ние, адвокатите, за да обсъдим нещо специално“.
— Наистина ли? — каза веселият Барнакл младши, чието име беше Фърдинънд. — Но как така?
— Но, моля — усмихна се адвокатът, — ако вие не знаете, как ще зная аз? Та вие сте в самото светилище на храма; аз съм само един от тълпата поклонници по полето отвън.
Ръката на адвоката беше лека или тежка в зависимост от клиента, с когото имаше работа. С Фърдинънд Барнакл тя беше ефирна. Адвокатът беше освен това винаги скромен и се подценяваше — посвоему. Страшно разнолик човек беше адвокатът, но една основна нишка минаваше през вътъка на всичките му шарки. Всеки човек, с когото имаше работа, в неговите очи беше съдебен заседател; и ако можеше, стараеше се на всяка цена да спечели този човек на страната си.
— Нашият прославен домакин и приятел — каза адвокатът, — нашата светла финансова звезда, в политиката ли се впуска?
— Впуска ли? Нима не знаете, че от известно време той е вече в парламента? — отвърна любезно Барнакл младши.
— Вярно — каза адвокатът с леко комедийния си смях, предназначен за специални съдебни заседатели; който беше съвсем различен от фарсовския му смях, предназначен за дребни търговци и обикновени заседатели: — той е вече от известно време в парламента. И все пак досега нашата звезда беше блуждаеща и нестабилна, хм!
Повечето свидетели биха се подвели от това „хм“ и биха дали утвърдителен отговор. Фърдинънд Барнакл обаче изгледа адвоката многозначително и не му даде никакъв отговор.
— Именно, именно — каза адвокатът, клатейки глава, защото нямаше да се остави да го отбият така лесно — и затова каза, че ще заседаваме in banco да обсъдим един специален въпрос, като имах пред вид, че това е тържествен случай, когато, както казва капитан Мъкхит, „съдиите се събраха: страшна гледка!“ Ние, адвокатите, сме достатъчно либерални, както виждате, за да цитираме капитана, макар че капитанът е жесток към нас. И все пак мисля, че бих могъл да дам като показание и едно признание на капитана — каза адвокатът и някак шеговито завъртя глава; защото и при официалните си пледоарии той винаги си даваше вид, че най-добродушно се шегува със себе си, — едно признание на капитана, че законите, общо взето поне, се създават с намерение да бъдат безпристрастни. Защото, както казва капитанът, дано го цитирам правилно, ако ли пък греша — тук той леко комедийно докосна рамото на събеседника си с лорнета, — то нека моят учен приятел ме поправи:
С тези думи те стигнаха до гостната стая, където мистър Мърдл се грееше на огъня. Мистър Мърдл се почуди, когато адвокатът влезе с такива думи на устата, та той трябваше да обясни, че цитира Гей32.
— Разбира се, това не е някой от нашите авторитети от Уестминстър Хол — каза той, — но все пак не е за презиране в очите на човек с такива практически познания за света като мистър Мърдл.
Мистър Мърдл погледна, като че ли се канеше да каже нещо, но веднага пак погледна, като че ли сметна да не казва нищо. Този промеждутък от време позволи да съобщят за идването на Епископа.
Епископа влезе смирено, но все пак с твърди и бързи стъпки, сякаш се бе завтекъл да си сложи официалните вълшебни обувки, с които вземаше седем левги на една крачка, та да обиколи света, за да види дали всички хора са в добро състояние. Епископа нямаше никаква представа, че случаят е от някакво значение. Това беше най-забележителната черта в държанието му. Той беше стегнат, свеж, весел, любезен, ласкав, но така удивително наивен.
Адвокатът отиде до него, за да се осведоми най-учтиво за здравето на съпругата му. Съпругата на Епископа била малко неразположена, понеже се простудила на някаква конфирмация33, но иначе била добре. Младият мистър Епископ също бил добре. Той си бил в енорията с жена си и невръстните си деца.
32
Джон Гей (1685–1732) — автор на либретото на „Просешка опера“. — Б.пр.
33
Първо причастие у католиците. — Б.пр.