Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

В това време се появи мистър Тайт Барнакл, който като доктор Джонсъновия34 прочут познат имаше само една идея в главата си, и то погрешна. Този бележит господин заедно с мистър Мърдл седяха, потънали в мисли, в двата ъгъла на една жълта отоманка и пазеха гробно мълчание, също като двете крави от картината на Кайп35, която висеше на отсрещната стена.

Но ето пристигна и лорд Десимъс. Главният лакей, който изпълняваше досега само една страна от обикновените си функции: да оглежда гостите при влизането им (и то по-скоро пренебрежително, отколкото благосклонно), си даде труд да се изкачи чак до горния етаж, за да съобщи за пристигането му. Тъй като лорд Десимъс беше страшно внушителен пер, едно стеснително младо депутатче от Долната камара, което беше една от последните рибки, уловени от Барнакълците, и което беше поканено на това тържество да ознаменува улавянето си, замижа, когато Негово превъзходителство влезе.

Все пак лорд Десимъс се зарадва, като видя депутатчето. Той се зарадва и като видя мистър Мърдл, зарадва се, че вижда и Епископа, зарадва се, че вижда адвоката, радваше се, че вижда лекаря и Тайт Барнакл, и хора от Барнакълчета, радваше се, че вижда и Фърдинънд, частния си секретар. Лорд Десимъс, макар и да беше най-великият човек на света, не се отличаваше с изискани маниери и Фърдинънд го беше така добре обучил, че той не пропусна да каже на нито един от гостите, че се радва да го види. Като изчерпа този изблик на енергия и благоволение, Негово превъзходителство се включи в композицията по картината на Кайп и представи третата крава в групата на отоманката.

Адвокатът, който чувствуваше, че е спечелил всичките заседатели на своя страна и сега му оставаше да улови в мрежата си и председателя, се отправи веднага към него с лорнет в ръка. Той му постави за разглеждане въпроса за времето като тема, която не изисква официална резервираност. Адвокатът рече, че му казали (както казват на всеки, макар че кой казва и защо, ще си остане вечна тайна), че нямало да има праскови и кайсии тази година. Лорд Десимъс не бил чувал нищо лошо за прасковите си, но по-скоро вярвал, ако хората му не се лъжели, че нямало да му се родят ябълки. Ябълки ли? Адвокатът ахна от почуда и съчувствие. Фактически му беше все едно, ако по цялата земя не се родеше ни една ябълка, но интересът, който прояви по този ябълков въпрос, беше просто трогателен! Но, моля, лорд Десимъс — нали знаете, ние, досадните адвокати, обичаме да събираме сведения — човек не знае кога ще му потрябват, — та, лорд Десимъс, как ще обясните това? Лорд Десимъс не можеше да развие каквато и да е теория по въпроса. Този отговор можеше да смути някой друг, но адвокатът не го остави на мира и все така смело запита:

— Ами крушите?

Дълго след като адвокатът стана главен прокурор, този случай продължаваше да се цитира като най-големия му удар.