Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Да ме пази Бог да измамя някого! Дьо ла Хей познава напълно моя мироглед и моите разбирания, но като набожен човек, какъвто е, той се е влюбил в душата ми и аз му оставям тази любов. Той ми е правил благодеяния, а аз съм му благодарен за това. Обичам го, тъй като никога не ме отегчава с разговори за религиозни догми и за спасението на душата ми, за която Бог, нашият добър отец, ще се погрижи и без това. Това е една спогодба между нас и така ние живеем като добри приятели.
Смешното в тази работа беше това, че Бавоа, докато се опитвах да опозная характера му, ми оправи отново главата, без да има подобно намерение. Аз се изчервих, задето се бях оставил да бъда видиотен от един йезуит, който въпреки своята отлично изиграна роля на съвършен християнин, беше само хитър лицемер. Възприех веднага отново моите предишни навици, но нека да се върнем още веднъж на Дьо ла Хей.
Ексйезуитът, който поначало се грижеше само за своето собствено благоденствие, но беше вече стар и поради това нямаше вече никаква склонност към женския род, беше тъкмо подходящият човек да омагьоса моите трима прости и добродушни приятели. Понеже говореше с тях само за Бог, ангели и вечна слава и с голямо постоянство ги придружаваше в църква, то той им изглеждаше достоен за възхищение.
Както предполагах, това ми създаде много свободно време, което иначе би трябвало да посветя на тяхното набожно лековерие. За по-малко от три седмици хитрата лисица се беше направила до такава степен духовен водач на моите трима приятели, че той не само вярваше, че вече няма нужда от мене, за да затвърди влиянието си върху тях, но и че е в състояние да ме срази, щом пожелае. Това беше една слабост от негова страна; разбрах това много ясно, както от начина, по който ми говореше, така и по промененото му държане към мене.
Той започна да има често разговори с моите приятели, на които аз не присъствувах, и беше накарал да го представят в много семейства, които аз не посещавах. Той се показваше вече като йезуит и си позволяваше, макар и с медени думи, да прави забележки, че понякога съм прекарвал нощта на места, за които приятелите не знаели нищо.
Това започна да ме ядосва; особено, задето ми държеше своите мазни проповеди на масата, в присъствието на моите приятели и на неговия новопокръстен. Постъпваше така, като че ли искаше да ме обвини, че аз подвеждам последния. Опита се да прави това с един привидно шеговит тон, но аз не се оставих повече да бъда воден за носа. Мислейки, че трябва да сложа край на тази игра му направих посещение. Влязох с думите:
— Като откровен обожател на евангелието, идвам да ви кажа на четири очи това, което по-късно ще ви кажа пред другите: пазете се да не направите в присъствието на моите трима приятели и най-малката забележка относно начина на живот, който водя с Бавоа.
— Не сте прав, като вземате насериозно обикновени забележки.
— Не се отнася до това, дали имам или нямам право. Защо вашите намеци не се отправят никога към вашия нов едноверец? За в бъдеще бъдете предпазлив или очаквайте от моя страна, на шега, един отговор, който вчера ви спестих, но който при следния случай ще получите право в лицето заедно с лихвите на лихвите.
С това го поздравих и излязох. Няколко дни след това прекарах няколко часа с моите приятели и Паралиса, и моят гадател им предписа да изпълняват всички предложения, които Валентин би им направил, но само след изслушване и на моето мнение. (Валентин беше кабалистичното име на ученика на Ескобар.) В изпълнението на заповедите ми нямаше нужда да се съмнявам. Дьо ла Хей забеляза скоро известна промяна и стана по-въздържан. Бавоа, комуто разказах постъпката си, се зарадва и похвали държането ми. Той беше убеден като мен, че Дьо ла Хей му е услужвал само поради слабост или от самолюбие, което значи, че той не би сторил нищо за душата му, ако младежът нямаше красиво лице, или ако старият не беше поискал да изтъкне една своя заслуга чрез неговото мнимо покръстване. Тъй като Бавоа виждаше, че назначаването му се отсрочваше от ден на ден, той постъпи на служба при френския посланик. Вследствие на това той не можеше да ходи вече у Брагадино, не биваше даже да се среща с Дьо ла Хей, понеже последният живееше в къщата на сенатора.
Един от най-строгите закони на висшата полиция на републиката е, че патрициите и техните семейства не бива да поддържат абсолютно никакви връзки с къщите на чуждите посланици.
Решението, което Бавоа трябваше да вземе, не пречеше все пак на моите приятели да се застъпят за него, и както ще видим по-късно, наистина им се удаде да му намерят служба.