Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Ток се поотпусна в седлото и погледна косо Имотан. В каква необичайна посока се движи мисълта му. Може би безпокойство преди битката.

— И тогава образувахме строй, Имотан. Дори и с Тайсхрен. Понеже маговете не могат да удържат земя. Най-накрая все се стига до хората на мястото — обикновения копиеносец или редовия войник. Те печелят войните.

— Не съм съгласен.

Имотан прехвърли крак на предния лък на седлото си.

— Бих казал, че вие, малазанците, глупаво разпиляхте своите таланти. Изтощихте ги и ги побъркахте, когато надхвърлихте възможностите си.

Той прямо изгледа Ток.

— А сега нямате останал никой, достоен за това име.

Ток отвърна на напрегнатия поглед на шамана изпод сключени вежди. Не беше сигурен как да отговори на това твърдение — или предизвикателство. Можеше ли да го отрече? Накъде биеше той?

Имотан посочи към бойното поле.

— О, нещо става.

Ток погледна надолу. Там се разиграваше абсолютен убийствен хаос. Леките пехотинци на Ласийн не чакаха собствената им тежка пехота да подсили строя. Напредваха на вълни, коленичеха, стреляха, после се оттегляха, а следващият ред заемаше мястото им. Непрестанен дъжд от стрели удряше Златните моранти, които показаха смайваща дисциплина при поддържането на редиците. Талийските и фаларските части по крилата се строяваха достатъчно ясно. Ток се обърна към един от офицерите си.

— Съобщете на Урко да даде знак за настъпление!

На Имотан каза:

— Изненадан съм, че Ласийн е пуснала леките части толкова рано; възможно е обаче тя да не е имала думата за това. Явно си мислят, че могат да спечелят това сражение сами. Вашите отряди трябва да заемат отново свободното пространство. Ако искате, Имотан.

Шаманът кимна в знак на съгласие и махна на един конник, който препусна.

Долу между частите на Лигата трескаво се вееха знаменца. Като един човек Златните моранти извадиха тежките си извити мечове и настъпиха. Явно Урко бе изпратил заповедите — или В’тел просто бе изгубил търпение. Частите по крилата също се придвижиха напред и ги покриха. Леката пехота видимо отстъпи. На далечния край на полето имперските знамена показаха, че Въслата — Ласийн, поправи се Ток — пристига заедно с колона унтанска конница. Много от конниците носеха знамената на знатни домове, а по крилата ги прикриваше малазанска тежка пехота.

Един талийски вестоносец дотърча до Ток и яростно дръпна юздите.

— Военачалник Урко желае да се осведоми за намеренията на сетите — мъжът се задъхваше, а лицето му бе червено.

Не се и съмнявам, че желае — въпреки че не с такива думи.

— Помитаме веднага нередовните части.

Ездачът отдаде чест.

— Тъй вярно, господине.