Каменният кръг [bg]

— За какво точно става дума, за бога? — попитах аз, надделяна от любопитството. — Какво точно прави с краката?

Джейми се изкашля и бузите му порозовяха.

— Ами, малко е…

— Едва ли би могъл да ме шокираш с нещо — уверих го аз. — Виждала съм какво ли не — и повечето с теб, ако трябва да сме честни.

— Е, да, сигурно — ухили се той. — Ами не става дума какво точно прави, ами… е, в Китай, благородните дами си връзват краката.

— Чувала съм — отвърнах, като се чудех какво толкова има в това. — Правят го, за да бъдат краката им малки и изящни.

Джейми пак изсумтя.

— Изящни ли? Знаеш ли как се прави? — И започна да ми обяснява.

— Взимат малко момиченце… на около една годинка… и сгъват пръстите му надолу, докато не докоснат петата, после ги връзват, за да останат така.

— О! — възкликнах неволно.

— Аха — рече той сухо. — Бавачката сменя превръзките и почиства крака, после пак ги слага. След известно време пръстчетата изгниват и падат. А когато горкото момиче порасне, вече няма стъпала ами кости и кожа, по-малки от юмрука ми. — Той сви юмрук върху дървото, за да покаже. — Но тогава я смятат за много красива. Изящна, както ти каза.

— Това е отвратително! Но какво общо има с… — погледнах към господин Уилъби, но той като че ли не ни чуваше; вятърът духаше срещу нас и отнасяше думите ни в морето.

— Да кажем, че това е кракът на момичето, сасенак — каза той, като изпъна дясната си ръка пред себе си. — Свиваш пръстите, докато стигнат до петата, и какво имаш по средата? — Той сви пръсти в юмрук.

— Какво? — попитах аз. Джейми изпъна средния пръст на лявата си ръка и го пъхна рязко в центъра на юмрука си в красноречив жест.

— Дупка — рече той.

— Шегуваш се! Значи затова го правят?

Челото му се смръщи леко, после се отпусна.

— О, дали се шегувам? Не, сасенак. Той казва — кимна леко към господин Уилъби, — че това било най-невероятното усещане. За един мъж.

— Ах, дребно извратено зверче!

Джейми се засмя на възмущението ми.

— Е, така мисли и екипажът. Разбира се, той не може да получи същия ефект с европейка, но доколкото знам… се опитва от време на време.

Започнах да разбирам враждебността към дребния китаец. Дори беглото ми познанство с екипажа на „Артемида“ ме бе научило, че моряците като цяло са галантни същества, със силна романтична жилка по отношение на жените — без съмнение защото бяха принудени да се лишават от дамска компания през по-голямата част от годината.

— Хм — погледнах с подозрение китаеца. — Е, това обяснява тяхното поведение, но не и неговото.

— Ами малко е сложно — усмихна се дяволито Джейми. — Виж, за господин И Тиен Чо, от Китайската Поднебесна империя, ние сме варварите.

— Така ли? — Погледнах към Броуди Купър, който слизаше от въжетата и мръсните му ходила се виждаха отдолу. Предполагам, че и двете страни имаха някакво право. — Дори ти ли?