Гравитационна дъга [bg]

Накъде ли? Ами да намери онзи „Киселината“ Бумер, когато дъждът спре, и да предаде на човека неговия хашиш. Но после какво? Налице е подчертано отчуждение и разграничение между Слотроп и Черния Агрегат и мистерията Ласло Джамф/„Имиполекс“. Той наистина не бе мислил за тях от доста време. Хмм, кога беше това? В деня, когато бе седял с „Киселината“ в кафенето и бе пафкал оня рифър… о, това беше онзи ден, нали? Дъждът капе, просмуква се в подовите дъски и Слотроп чувства, че обезумява. Ако в параноята има нещо утешително и даже благоговейно, съществува още и антипараноя, при която нищо с нищо не е свързано, и такова състояние само единици от нас могат да изтърпят за по-дълго. А тъкмо сега Слотроп изпитва усещането, че се плъзга в антипараноидалната част на своя цикъл, сякаш целият град около него отстъпва с отнесени покриви, уязвим, объркан, разконцентриран като него самия и между него и мокрото небе са останали само картонени образи на Слухтящия Враг.

Или съществува някаква причина, поради която Те са го сложили там, или той просто си е там. Слотроп не е сигурен дали всъщност не би предпочел да знае тази причина… Към среднощ дъждът намалява. Слотроп оставя Маргерита, за да изпълзи навън в студения град с петте килограма, като е задържал за себе си един, част от който бе щипнал Чичерин. Руски войници пеят в техните квартири. Горчивата болка от акордеонния акомпанимент продължава да ридае като фон на песните. Появяват се силно развеселени пияни и пикаят в централните канавки на павираните алеи. Кал изпълва някои улици като плът. Дупки от снаряди запълнени догоре с дъждовна вода лъщят от фенерите на нощните наряди разчистващи развалините. Потрошен стол „бидермайер“, единичен ботуш, метална рамка за очила, кучешки нашийник (очите по краищата на виещата се следа дебнат за някакъв знак, за отблясък), винена тапа, широко разперена метла, велосипед с едно липсващо колело, изхвърлени броеве от „Tägliche Rundschau“873, халцедонова дръжка на врата боядисана много отдавна в пруско синьо, разпръснати клавиши за пиано (всичките бели, ако трябва да бъдем по-точни октава на В — или Н по германската номенклатура — нотите от сега отхвърления Локрийски лад874), око от някакво препарирано животно на кехлибарени и черни ивици875… Разпръснатата нощ. Уплашени и треперещи кучета тичат зад стените с начупени върхове като температурни диаграми на връхлетян от треска болник. Утечка на газ се вие някъде и за минута се превръща в смърт и следдъждовен аромат. Редици зеещи черни прозорци пълзят нагоре по стените на изтърбушени жилищни блокове. От пръти арматурно желязо, накъдрени като черни спагети, висят щърбави парчета бетон, цели огромни камари се полюшват зловещо над главата при най-слабия полъх на вятъра… Гладколикият Пазител на Нощта се рее зад безпристрастни очи и усмивка, бледно извит над града, и тананика своята дрезгава приспивна песен. Тъй са прекарали младежите цялата Инфлация, сами на улицата, без подслон и място, където да избягат от черните зими. Момичетата са стояли до късно по верандите или седели на пейките под светлината на лампите край реките, чакали клиенти, но младежите е трябвало да отминават, пренебрегвани, прегърбили извънмерно подпълнени рамена, парите изобщо нямаха връзка с нещо, което биха могли да купят, с увеличен обем и силно разбухнали, хартиен рак в портфейлите им… Пред бар „Чикаго“ пазят двама от потомците им, момчета с костюми „Джордж Рафт“ с няколко размера над техните, колкото и да пораснат, пак няма да ги запълнят. Единият непрекъснато кашля в неудържими предсмъртни спазми. Другият облизва устни и гледа в Слотроп. Въоръжени впедерастени хулиганчета. Когато той споменава името на „Киселината“ Бумер, двамата препречват заедно вратата, поклащайки глави.