Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
„Каква мъничка ръчица има Моцарт“ — отбеляза мислено Бетховен; не е чудно, че капелмайсторът се слави с изяществото на своето изпълнение; неговата лапа му се стори в сравнение с ръката на Моцарт ужасно груба и потна и това стана причина младежът да се смути още повече. Силният му удар и малко грапавият маниер на изпълнение няма да допаднат на това възхитително човече.
Ван Свитен каза:
— Младият Бетховен има зад гърба си множество успешни концерти. Той великолепно свири на пиано, на орган, на цигулка, на виола…
— Нека изсвири нещо, Бетховен, имате ли любими сонати?
— Една от вашите — измърмори младежът, — ако нямате нищо против.
— Нямам — каза Волфганг. Но веднага щом Бетховен засвири, той вече имаше нещо против: грапавото изпълнение, насилието на младежа над партитурата, твърде грубото му туше. Шестнадесетгодишният Бетховен свиреше не по-добре от Хумел, който беше само на девет години.
Когато Бетховен завърши, ван Свитен с извинителен тон произнесе:
— Лудвиг най-много е свирил на орган — нали служи в черква. Затова тушето му е по-грубо, отколкото на онези, които започват с клавесин.
Младежът се намръщи.
— Аз свирих в правилно темпо — изтърси неочаквано той.
Волфганг мълчеше.
— Говоря самата истина. — Тонът на младежа стана уверен, почти предизвикателен.
— Да. — Волфганг трябваше да признае, че Бетховен е спазил темпото.
— Може ли да импровизирам нещо, господин капелмайстор?
Младежът изрече това по-скоро като заповед, отколкото като въпрос. Отвратителни маниери, мислеше Волфганг; в един момент Бетховен изглеждаше много скромен, но още в следващия изпъваше плещи и си придаваше високомерен вид. И все пак в него се чувствуваха такава сила и напрегнатост, че Волфганг кимна, макар съвсем да не беше уверен, че постъпва правилно.
— Дайте ми тема за импровизация.
Волфганг му даде тема и Бетховен почна да я развива; отначало изпълнението правеше впечатление само със своята мощ, но скоро придоби чудна красота. Бетховен спря и Волфганг му даде знак да продължи; сега изпълнението на Бетховен не можеше да се нарече тежко, то стана просто решително. „Импровизациите на Бетховен не настройват спокойно — помисли си Волфганг, — но в тях има толкова оригиналност, въображение и експресивност! И най-добре от всичко е звукът му — мелодичен и чист. Да, на този младеж не му липсва талант.“
Моцарт седеше безмълвен, с унесен вид и младежът подозрително го погледна: очевидно маестрото не е харесал импровизациите му.
— Е? — нетърпеливо попита ван Свитен. — Твоето мнение, Волфганг?
— Внимателно се вслушай в изпълнението му. Неговата музика ще покори цял свят — каза Волфганг.
— Но ти наемаш ли се да го обучаваш? И докога? Волфганг погледна младежа, мрачен като градоносен облак, който рязко стана от пианото. „Дали този Бетховен ще изпита някога в живота щастливи мигове“ — размишляваше Волфганг. И тогава младежът се обади:
— Не отказвайте, маестро, моля ви!
Доста съществена отстъпка от негова страна, продължи да си мисли Моцарт и рече:
— Елате след седмица и ще направим програма на уроците.
— Повече ме интересува композирането, отколкото самото изпълнение. Всеки може да свири горе-долу сносно, но да пишеш музика — ето работа, достойна за един мъж.
— Вярно.
— И вие, господин капелмайстор сте любимият ми композитор.
— Да се надяваме, че към края на заниманията ни не ще промените мнението си.
„Волфганг почва да се заяжда“ — помисли ван Свиген и каза:
— Бетховен, ако желаете, може да изсвирите и други вариации.
— В никакъв случай. Господин капелмайсторът вече чу на какво съм способен.
— Той е прав — рече Волфганг и като изпращаше Бетховен до вратата, си помисли колко е жалко, че младежът е така мрачен, с него трудно можеш да се сприятелиш.
Но след седмица ученикът не дойде в дома му. Младият Лудвиг ван Бетховен, чиято майка заболяла тежко, бил принуден да се завърне в Бон.
„Може и да е за хубаво“ — реши Волфганг; сам той не беше в завидно положение. Отново задлъжня за квартирата и този път хазаинът не пожела да чака. Ако господинът не плати задължението си, имуществото му ще бъде описано и конфискувано, така заявиха на Моцарт. Волфганг отново успя да заеме необходимата сума от Вецлар и плати на хазаина. После уговори да се премести в предградието Ландщрасе, където наемите за жилище бяха три пъти по-ниски.