Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Какво означава вашият въпрос? С какво право се осмелявате да прониквате в тайните на сестрите от ордена Санта Клара? — прекъсна го тя с енергичен глас.
— Моето право е любовта! — отговори Марино. — Анунциата Фарсети ми е годеница. Нашите две сърца са свързани с връзките на едно тържествено обещание и никой не може да ги разкъса.
При тия думи, произнесени с развълнуван глас, с искреност игуменката се усмихна студено и подигравателно.
— Виждам се тогава задължена да ви откажа всяко сведение! — обяви тя с важност.
Благороден гняв обхвана душата на графа. Той излезе от своята обикновена сдържаност и се осмели да заплаши игуменката.
— Изисквам — прекъсна я той разгневен — да напуснете веднага тия места, посветени на Бога, и не ще се поколебая да ви арестувам, ако не ме послушате, предвзета игуменке! Искам да ми кажете дали Анунциата Фарсети лежи във вашата ужасна къща.
Гласът на Марино издаваше вълнението му. Игуменката настоя в своя отказ и заяви на графа, че не ще му отговори на никаква цена.
— Тръгнете си, не осквернявайте повече тия свещени места! — повтаряше тя.
Тогава Маринели стана и направи няколко крачки към вратата.
— Тръгвам си! — каза той. — Ако игуменката на манастира се осмелява да използва моето присъствие, за да увеличи мъките на Анунциата Фарсети или да попречи на диренията ми, тя ще изкупи своето престъпно усърдие и ще понесе наказание, което заслужава.
При тия думи граф Санта Рока се отдалечи, без да чуе проклятията, които започна да произнася монахинята, пребледняла от гняв и безпомощност.
Той пресече двора на манастира, излезе и пое пътя към града…
Много часове изминаха от тръгването на Марино. Хасан се приближи предпазливо до решетката на манастира и хвърли любопитен поглед към двора. Последният бе пуст.
По прозорците на килиите никаква монахиня не се забелязваше.
Внезапно вратарката излезе от камбанарията и се отправи към кладенеца.
Хасан, който изглеждаше, че има някакъв план за изпълнение се закашля, за да обърне внимание на монахинята.
— Пст! — каза тихо той. — Нека набожната сестра да изслуша негъра!
Кларистката се обърна, приближи се до решетката и запита чудния посетител.
Черният я попита бързо дали Маринели е идвал през деня в манастира и узна, че е имал един разговор с игуменката.
— Съобщете за мене веднага на благочестивата игуменка. Искам да й съобщя нещо важно относно Маринели.
Портиерката се колебаеше отначало, после, отстъпвайки на молбите на Хасан, тя го въведе в двора.
Гордата игуменка отначало изглеждаше изненадана от посещението на негъра.
Тя го измери с презрителен поглед.
Готвеше се да изгони този дързък роб, когато Хасан й обясни трескаво причината на идването си.
— Уважаемата игуменка — каза той — е приела посещението на един мистериозен чужденец на име Марино Маринели. Негърът — добави той, покланяйки се отново пред господарката на манастира — е дошъл да пази благочестивата дама от този човек.
При споменаването на това име, което я вълнуваше, игуменката изрази също нетърпението, което чувстваше.
Пренебрегвайки всякакви церемонии, тя запита негъра, какво има да й каже за Маринели.
Хасан каза, че бил пратен от Венеция, за да предупреди игуменката от Санта Клара да се пази от граф Санта Рока.
— Негърът — каза той — се бе скрил зад маслините край пътя. Той може да наблюдава с пълна сигурност Маринели, който се приближи до манастира и искаше да влезе вътре. Хасан има един такъв план. Той покорно моли благочестивата дама да му каже, дали Маринели ще се върне пак тук.
Игуменката му отговори, че разговорът, който е имала с графа, е взел неблагоприятен обрат и по всяка вероятност последният ще се върне.
Обаче монахинята изглеждаше изненадана от въпросите на негъра. Тя го запита за причината за неговото любопитство.
Тогава робът обясни без заобикалки омразата, която чувстваше към Маринели и описа героя в най-черни краски. Нейните очи внезапно светнаха със зъл огън.
— Но аз ще го прокълна с цялата си омраза! — подзе тя внезапно, с жажда за отмъщение.
Робът вдигна рамене.
Това наказание му изглеждаше много леко за един такъв човек, като незаконнородения.
— Какво ще му причинят думите? — каза той. — Той ще се засмее над заплашванията и проклятията. Неговата присъда е вече произнесена. Съветът на Венеция го е поставил отдавна извън закона! Главата му е оценена. Две хиляди зекини са определени за тоя, който го залови. Ах, Мадона, негърът ще бъде щастлив да спечели подобна награда!
Игуменката не можа да се сдържи да не покаже изненадата и задоволството си.